Facebook

Кралят на рибарите

… го нарекоха негови колеги в едно предаване, които потърсиха приликата му с американската звезда Робин Уилямс. А Моню Монев със скромността на успелия човек просто се усмихна и отрече.

Той е слънчев и лежерен, с красиви, сини очи и чудесно чувство за хумор. Но също така е талантлив актьор, успешен бизнесмен, ценител на красотата и българския език. Познахте ли къде е роден? Естествено, в Бургас.

Учи в Музикалното училище със специалност пиано и в Механотехникума. После се отдава на атъорското майсторство и завършва в класа на професор Крикор Азарян и доцент Тодор Колев.

Играе в „Театъра на Армията“ още като студент, но за широката публика привлича внимание с изпълнението си в българската историческа сага „Дървото на живота“, за което е номиниран в категорията за откритие на годината на наградите „Златна бленда“. 

А в сериала „Отраднат живот“ открадна любовта на зрителите с ролята на доцент Стефан Мазов.

И двете роли са отрицателни, въпреки че Илийчо от „Дървото на живота” е завършен злодей, а доцент Мазов някъде по средата на сезоните почти успява да се очовечи. Повече усилия ли са нужни, за да се изиграе отрицателен герой?

– Трябва много да се потрудиш, за да изиграеш едното, другото, или дори да изиграеш само  „зелен цвят“… Шегувам се….. Когато човек иска да си свърши добре работата, усилията някак си остават на заден план, защото явно тогава мотивацията е друга. Като стана въпрос за завършения и незавършения злодей, искам да цитирам д-р Николай Михайлов: „Детето- баща на човека”.

Изследвайки и двата героя, има нещо в миналото, което определя техния характер.  Илийчо се ражда с недъг в голямо семейство на хора обсебени от каузи. Хора, които дават всичко за родината си. Още в самото началото той заявява: „Защо само аз да си нямам нищо? Защо само аз?”

При Мазов нещата не са толкова крайни, въпреки че, той има достатъчно причини да бъде – властна майка, която не се свени да го шамаросва  постоянно с груби обиди, да го подтиска и т.н…  В един епизод тя му заявява дори: „Стефане, съжалявам, че те родих. Това ми костваше толкова за кариерата …!”  Но и в най- големия злодей има капчица доброта, затова и Мазов се променя.

 Кое е по- лесно – да накараш публиката да те мрази, или да те заобича?

– Бих искал хората да ме заобичат, заради това, че ме мразят.

Играете 10 години в „Театъра на Армията“ в много постановки. Как актьорът влиза от една роля в друга?

– Принципно, нашата професия е един вид лицензирана шизофрения. След като си научи ролята добрият актьор, който играе в различни представления може с едно щракване на пръсти да мине от единия персонаж в другия. Всички мои колеги го правят. Интересно е как се стига дотам. Там е истинското актьорско майсторство.

Искам да кажа, че за да може актьорът да е автентичен, да направи добра роля се изисква много, много работа. Има два подхода: единият е да тръгнем  от това как мисли героят и след това как се облича, какви са жестовете, маниерите, какъв е езикът на тялото. Вторият подход е моят подход: отвън навътре. Няма правилен, или неправилен начин.

Когато ми дадат бастуна  и започвам да куцам, вече усещам топка в стомаха, защото каквото и да се случи Илийчо не може да върви и никога няма да изпита пълно щастие от живота. В академията, като си търсих типажите, които трябваше да пресъздам, аз си търсих точния костюм, в който да вляза и в зависимост от това стяга ли ми или ми е малко къс, той вече ми определяше езика на тялото.  

Оттам нататък вече стигаме до там как този човек ходи, говори, сяда и най-важното – това как мисли. Ако трябва да обобщя, няма лесен начин. 

В академията ли ставаш актьор, или го носиш в себе си?

– Това е интересен въпрос. И аз съм си го задавал. Изисква се много дисциплина и много работа върху себе си. Чувал съм всякакви версии на това „99 % труд, 1% талант“, но ние не сме щангисти.  Колкото и нескромно да звучи, мисля, че свише съм надарен с някакъв талант. Още от юношеска възраст знаех и исках да бъда актьор … и сега живея мечтите си.

 Трудна ли е актьорската професия?

– Актьорската професия е различна и не е за всеки. За мен тя е страст. Отново ще повторя, изискват се усилия, дисциплина, но да е трудна? Не бих казал подобно нещо за страстта . Трудно е да изкачиш връх Мусала. Страстта води тялото ти.

В академията получих страхотно образование, имах късмета да работя с прекрасни хора, с богат житейски опит като проф. Крикор Азарян, доц. Тодор Колев, проф. Ели Сотирова, мир на праха им. Те ни учиха  да имаме усет към детайлите, защото животът не е черно-бял и ролята на актьора е да го направи цветен.

Колко време е необходимо да се подготвите за един снимачен ден в сериала „Откраднат живот”?

– В „Откраднат живот” текстът се учи ден за ден. Ние се шегуваме, че сме станали вече половин лекари, но от такива две половини не става и една четвърт истински лекар. Имаме консултанти, които ни обясняват. За трите години съм понаучил някой термин или инструмент, като дезоблитератор, например. Тези думи нямат синоними и не могат да се заменят.

Между сцените има и по някоя операция. Вече знам имената на кръвоносните съдове, знам как и къде да заставам по време на операция, как да поемам инструментит и тн… Но да се върнем на текста: подготвяш се за днес, заснимаш, забравяш и започваш отначало… Това работи за краткотрайната памет.

Разделяте се с театъра, за да останете „актьор на свободна практика”. Колко свободен е актьорът на свободна практика?

– Аз не съм се разделял с театъра. Аз и сега играя. Прекъснах, защото се занимавах с бизнес и имах ангажимент и отговорност към много хора. А дали си на щат в театъра, или актьор на свободна практика това не влияе на актьорската ти кариера и на това как се чувствш. Аз обичам и да играя, и да се занимавам с бизнес.

Съвместими ли са двете?

– Не, аз ги съвместявам и когато имам възможност да го правя съм най- щастлив.

 Разбирам. Става въпрос за фирмата Некском- фирма с американски инвестиции, която се занимава с телекомуникации, а вие сте изпълнителен директор. Преди да я продадете ръководите 360 човека. Какви работници са българите?

– Интересен въпрос. Не бях се замислял. Не мога да генерализирам. При мен работиха тясно профилирани, дисциплинирани и добре платени ИТ специалисти. Хора, които правят нещо пред миниторите в една стая, а статичното електичество се усеща във въздуха. Може би трябваше да ме попитате какъв работодател е българинът. Аз зная какъв работодател съм аз.

Веднъж имаше срив в системата и няколко дни работихме. Макар и да не съм програмист, аз знаех от какво естество е проблемът и бях с колегите си, докато го отстранят. Мисля, че работодателят, освен да бъде лоялен към хората си, трябва да дава личен пример.

Чели сте, че имах ресторантче за паста. Рецептите бяха мои. Продавал съм, бил съм на касата, работил съм навсякъде. И ако някой е недобросъвестен и не си върши добре работата аз разбирам, защото съм бил на неговото място.

На сцената и на снимачната площадка се раздавате за публиката. А в живота сте обран, премисляте думите си. Защо?     

– Защото обичам езика. Защото водейки този разговор, по-късно думите и мислите ми ще достигнат до много хора и искам да бъдат предадени достоверно. Не обичам хората, които говорят без да мислят. Ако бях един от тях, нямаше да водим този разговор.

Самотен ли сте?

– Не! Имам много приятели и това, че не афиширам и марширувам с връзките си не означава, че съм самотен. На самотен ли ви приличам?

Не ми изглеждате самотен, изглеждате ми щастлив!

Обичате да карате скейтборд, да скачате от високо, да карате парапланер, двуместен самолет, пътувате много, практикувате йога. Освен актьорската професия, това ли ви кара да се чувствате жив?

– С годините всичко се променя и гледам да се пазя, но да…., моите хобита ме карат да се чувствам жив. Може да прозвучи нескромно, но аз съм сръчен и обичам у дома да правя или поправям всичко сам. Имам всякакви инструменти – болчета, гайки, планки и ако не е нещо голямо (като поправка на хладилник, например  разчитам на себе си. Доставя ми удоволствие.

Вие сте естет, човек на реда. Домът ви е спретнат и уютен, според очевидци прилича на произведение на изкуството. Домашният безпорядък в състояние ли е да ви изкара извън релси? 

– Не. Аз съм човек на настроенията. Понякога, както често се шегувам със себе си, съм толкова подреден, а понякога толкова не ми пука.  Безпорядъкът не може да ме изкара извън релси, но мръсотията ме. Аз обичам дома си. Това е моето място. Когато човек живее сам и си е самодостатъчен, той започва да се вманиачава, но аз не съм сам.

А безпорядъкът в отношенията между хората, като безразборните приятелства и любови?

– Безразборните любови не са безпорядък. Това е избор и начин на живот. Безпорядъкът в човешките взаимоотношения бих дефинирал като живот без ценности.

Това не ме изкарва извън релси, но определено ме дразни, алергичен съм към това. Човек трябва да има ценности, които да отстоява. Да бъде лоялен към приятелите си, да бъде състрадателен, да не лъже, да мисли за другите, да откликва на техните нужди, да е способен да дава любов, да е способен да оценя любовта, която получава, „да не забравя да се учудва”- както казваше моят професор Крикор Азарян….

Ако живееш със съзнанието, че знаеш или си преживял нещата, които могат да ти се случат, това би било пагубно за фантазията ни, за творческата ни душа, за душата изобщо, и тя…ще погине.

Снимате филма “Петя на моята Петя”. Харесвате ли стиховете на Петя Дубарова?

– Ако кажа, че бях смаян, ще прозвучи като клише, но едно седемнадесетгодишно момиче да облече в думи, емоциите, разтърсвали съществото ѝ по начин, който никой не е правил преди-  това е възхитително.

Кога свирите на пиано?

– Мечо Пух е казал: Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя. „Свиря на пиано, когато съм тъжен, а понякога просто свиря”.

Каква жена може да подреди подредения ви свят?

– Само по – умна от мен.

Завършваме разговора, че има такива жени, пожелаваме си по нещо хубаво и аз тръгвам  с убеждението, че синонимът на Бургазлия е Приятел!

P.S. Когато оформям интервюто и слушам специфичния тембър си мисля, че срещата ми с Моню Монев беше най- вълнуващото преживяване от почивката ми в Бургас. Сякаш не беше среща, а урок по философия. Житейската философия на един мъдър, добър и истински човек.

Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.

Източник: gramofona.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Вашият коментар

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!