Facebook

Люси Дяковска отнесе Бургас в Буенос Айрес с танго – по ръба на острието на живота

Експресивният спектакъл „Мария от Буенос Айрес“ посветен на тангото изправи на крака публиката в Държавната опера в Бургас. Събитието буквално отвя своите гости в аржентинската столица и им показа живота на Мария (в ролята Люси Дяковска) в танго и музика, без да ги остави да си поемат спокойно дъх нито за момент. Действието си проправяше път по острието на бръснача, на живота, като ловко акцентираше върху отделни моменти, преплетени в невъзможно цяло. Ярката премиера бе поредното ценно събитие от афиша на Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който Гранд Хотел и СПА Приморец организира за трета поредна година с любезното съдействие на община Бургас.

В ролята на Мария от Буенос Айрес се въплъти ярката Люси Дяковска. Триото солисти допълваха Момчил Караиванов и Живко Джуранов. Специална роля бе отредена на традиционния испански инструмент бандонеон, поверен на Калоян Куманов. Атмосферата пълнокръвно изграждаха изпълненията на оркестър, хор и балет на Държавна Опера Пловдив. Режисьор на експресивното мултиарт представление е Веселка Кунчева („Дама Пика“, „Аз, Сизиф“, „Вграждане“). Диригент е Константин Добройков, хореографията е на Явор Кунчев, а сценографията и костюмите на Мариета Голомехова.

Сюрреалистичният сюжет е разделен на две. Първата му част проследява живота на Мария, родена „един ден, когато Бог бе пиян“ в бедно предградие на аржентинската столица. Тя поема към центъра на града, където е прелъстена от тангото. Крадци, съдържатели на бордеи, населяващи подземния свят на града се събират на черна меса, когато тя умира. След смъртта ѝ, е запратена в ада – който оказва се, е отново Буенос Айрес. Вече не тя в плът, а сянката ѝ обикаля града. Либретото извежда на преден план силни паралели между героинята, Иисус и Богородица, светлината и мрака.

Действието тече на няколко паралелни нива, като режисьорът Веселка Кунчева не се колебае да използва нестандартни похвати, гледни точки за да постигне въздействието, което цели. Представете си, следното на сцената – акцент върху танцуващи крака, като на палците са поставени ножове, които танцуват. Експлицитност, крайности, бруталност и яркост отвъд граници и стандарти – това видяха зрителите в „Мария от Буенос Айрес“ – и тангото, като живот, себеизразяване, жив разказ, изкупление и спасение. 

Единствената в света танго опера събира в спектакъл-огнена ода, споделената страст към живота и тангото на композитора Астор Пиацола и либрето на поета Хорасио Ферер. Идеен заряд и вдъхновение за танго операта Пиацола черпи от актрисата, хореограф и певица Егле Мартин. Както се случва в живота обаче, двамата се разделят малко преди музиката да е завършена – и тя се омъжва за друг. Може би именно тази любовна история е в основата на силното автентично дуенде, с което творбата е пропита.

Първото поставяне на сцена на експресивния спектакъл е на 8 май 1968 г. в Буенос Айрес. Българската премиера е на 13-ти януари 2019 г. и е част от официалната програма по повод откриването на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“.

„Знаехме, че „Мария от Буенос Айрес“ ще гостува в Бургас още преди да стане ясно, че ще е част от събитията в Пловдив“ – сподели с публиката Люси Дяковска след края на спектакъла. „Затова, виновни са Георги Тошев и екипът на Гранд хотел и СПА Приморец“ – разказа тя. „Текстът на Игнасио Ферер никак не е лесен, но вярвам, че всеки от вас е намерил нещо свое в Мария“ – каза на сбогуване с бургаската публика Люси-Мария.

„Мария от Буенос Айрес“ е от онези творби, които няма как да разкажеш, опишеш, напъхаш в думи – защото е много, много отвъд тях. Тук цветове, осветление, музика, либрето, танц, хореография, отделен актьор и всички заедно, акценти, декори, костюми функционират като огромен единен организъм, пропит с историите на великите творци от Южна Америка. Спектакъл, който трябва да се преживее – да го хванеш за ръка, да стискаш здраво – но той все да изпуска твоята длан, после здраво да те грабва за китката, за яката – да те дърпа напред и да ти показва ту едно, ту друго – докато един след друг препускате по острието на бръснача – живот. На заден фон – поли в червено чертаят слънца, залези умират; жени месят хляб в ритъм стар като света и от време на време, когато водата не стига, му добавят сълзи. Която, колкото и ако има. Добро и зло са се вкопчили в ин и ян, гонят се и се опитват да се оцветят в общо сиво. Нищо не е такова, каквото изглежда – и все пак, може би отговорът е бръсначът на Окам – и загадката и решението са всъщност най-простичкото нещо: животът в цялата му пъстрота и монохромност. Очите, които го гледат, сърцето, умът, избират своя отговор.    

Източник: gramofona.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!