Facebook

Укритията срещу бомбени атаки у нас – малко и много неподдържани

Системата за ранно оповестяване в случай на бедствия или опасност от война се тества по няколко пъти годишно. В средата на тази седмица столичани отново чуха за няколко минути предупредителния вой на сирената. Това даде повод на БГНЕС да обърне внимание на темата за състоянието на бомбоубежищата у нас, в които населението трябва да се укрие в случай на нападение.

4 души в София се грижат за бомбоубежищата

Бройката на скривалищата в София е около 500. За съжаление от години те тънат в разруха и забрава, а някои са превърнати в сметища. През годините институциите си ги прехвърлят и никой не желае да се ангажира с поддръжката им. Преди години за тях се грижеше Министерството на отбраната, след това бяха прехвърлени към структурите на Министерството на вътрешните работи.

Миналата година, по настояване на премиера Бойко Борисов, те бяха проверени. Тогава се установи, че голяма част от тези обекти нямат ясна собственост. Други нямат Акт 16 и са в плачевно състояние. Решението на тези проблеми е в ръцете на областната управа, главния архитект и кмет. Тогава беше създадена и междуведомствена комисия, която трябваше да реши кои скривалища могат да се реновират, кои трябва да се поддържат и кои трябва да бъдат напълно запечатани. До днес обаче не е ясен резултатът от работата на тази комисия.

На този фон се оказва, че е под въпрос дали ще има място къде да се укрият всички при военни действия или атака, въпреки че такова помещение би следвало да има във всеки район. Скривалища има и в част от училищата в града, но не е ясно в какво състояние са.

Според специалисти, в случай на опасност, най-сигурното място в града е метрото и неговите тунели, гаражът на НДК, скривалището под трезора на БНБ, както и мазетата на жилищните блокове, строени преди 90-те години, защото в сградите, строени след 1991 г. не е предвидено скривалище. Необходимо е обаче тези помещения да не се преустройват, защото има и такива случаи. Има бомбоубежища, които са отдадени под наем, но с уговорката, че при заплаха ще осигурят достъп.

Стана ясно още, че едва четирима души се занимават с поддръжката на бомбоубежищата в София като тяхната задача е да проверяват осветлението, системите за вентилация, входовете и други детайли, за която държавата дава стотици хиляди от бюджета.

Две бомбоубежища в Благоевград, едното-кръчма, второто-зазидано

В Благоевград бомбоубежищата са две, строени са преди седем десетилетия, едното е заведение, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

Възрастните благоевградчани помнят тунела под парк „Ловен дом“, той е във формата на латинската буква „V“ тъй като е с два входа. Този между Младежкия дом и Регионалния исторически музей – вляво от стълбите за „Братската могила“, от началото на демокрацията е кафе-аперитив под името „Тихият кът“. След него вече е тунелът с дължина 800 метра. Навремето тук можеха да се укрият 1500-2 000 човека, покрай стените имаше пейки за сядане, както и шахти за вентилация. Днес входът на тунела е заведение, вторият вход, заграден с решетки, е при бившия Летен театър зад Регионалния исторически музей.

Това укритие, пробито под хълма е при евентуални бомбардировки по време на Студената война, и е било предназначено за населението на Горна Джумая, днес Благоевград.

Второто укритие, предназначено за членовете на БКП и стопанските ръководители на града е по-малко, намира се на края на града в „Сапунджи дере“. Неговият вход обаче е бетониран, тъй като пред него в момента се намира Граничното полицейско управление, което пред това бе административната сграда на „Гражданска защита“.

Според градските легенди първото укритие излизало чак при днешния квартал „Изгрев“, а това на БКП – при село Бистрица, намиращо се на 9 км. над Благоевград. Легендите обаче са едно, а истината съвсем друга.

Още по царско време Горна Джумая е имал „План за евакуация на околийския център“, какъвто е била, преди да стане след победата на 9-септемврийската революция окръжен център.

Днешният план за укриване на населението на областния център обаче е секретен.

Със строителството на първите жилищни кооперация „умира“ нуждата от масови укрития, такива стават мазетата, по простата причина, че населението на Благоевград през 80-те години на миналия век достигна 75 000 жители, а в тунела под Ловния дом могат да се поберат най-много 2 000 души. Укрития се строят и в административните сгради, като за целта бетонът не се пести. Примери затова са строителството сградата на Окръжния народен съвет, в която днес се помещава Община Благоевград и сградата на ОК на БКП по времена корпуса, днес администрация на Американския университет и Правно-историческия факултет на ЮЗУ, зала „Яворов“ и др.

„Общият брой на бомбоубежищата на територията на страната е 711. От тях 370 броя са в добро или задоволително състояние (може да бъдат приведени в готовност за укриване веднага или до една седмица), а останалите 341 броя са в лошо състояние или са неизползваеми по предназначение“.

Това заяви през май 2018 г., бившия вече вътрешният министър Валентин Радев в отговор на депутатски въпрос за състоянието и собствеността на бомбоубежищата на територията на България.

Според него само 152 противорадиационни укрития са в добро или задоволително състояние.

Съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за защита при бедствия, колективните средства за защита са имоти – публична държавна, публична общинска или частна собственост, и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете на общини или от собствениците им.

В Министерство на вътрешните работи няма данни за извършени разпоредителни сделки с колективни средства за защита – публична държавна и публична общинска собственост.

„Частна собственост са 229 броя скривалища“, се казва още в писмения отговор на министъра, цитиран от БГНЕС.

Тунелът зад „Тихия кът“ се е срутил, твърдят влизалите в него, преди да стане заведение. Състоянието на укритието зад сградата на ГПУ е неизвестно, по простата причина, че входът му е бетониран.

Стара Загора е добре защитена

Системата за ранно предупреждение и оповестяване в Стара Загора и Гълъбово отговаря на нужните изисквания. Това показа проверката, извършена от Областна администрация – Стара Загора. Тестът се извършва два пъти в годината – в първия работен ден на месеците април и октомври, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.

При функционалните тестове, проведени на 30 май тази година, непосредствено след изграждането на 51 акустични сирени в Стара Загора и Гълъбово е било установено наслагване на речевата информация. Слабостта е отстранена и тренировката е преминала без проблеми, съобщават от ведомството. Основните видове опасности, за които се извършва оповестяването са наводнения пожар, химически, биологични и радиоактивни замърсявания, урагани, снежни бури и обледенявания. На територията на града има нужните условия за безопасност на гражданите при евентуални бедствия, потвърдиха от РД ПБЗН. Очаква се подобен тип система да бъде изградена и в другите общини на територията на областта. /БГНЕС

The post Укритията срещу бомбени атаки у нас – малко и много неподдържани appeared first on zonaburgas.bg.

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!