Facebook

Що е то регионално развитие с централно програмиране

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) започна кампания в областните градове за разясняване  Концепцията за интегриран регионален подход през новия програмен период 2021-2027 г. На 22 юли след две кратки презентации дискусиия  се проведе и в Областна  администрация Бургас. Според наблюдаващи ефекта от тези първи срещи участниците повече говорят за общи проблеми, често пъти нямащи конкретно отношение към темата. Очевидна е нуждата от продължаване на такива обсъждания и дискусии чрез всички възможни форми докато институциите чуят повече идеи  по места, за да има реална  промяна в подхода към регионалното развитие.

         Дори на първия етап от такова обсъждане обаче  добре иначе структурираната  Концепция на МРРБ  за  новия програмен период  2021-2027 г. не дава отговор на най-важния въпрос, а именно: кога и как точно ще започне децентрализация на държавните операции  в планирането и проектирането на конкретните нужди в регионите  с двете им основни направления – градско и  регионално. Предвидените промени в изложените варианти за ролята на т.н. Регионални съвети за развитие(РСР) сами по себе си няма да решат  проблема  с децентрализацията, липсата на интерес към инвестиции в селските райони и тяхното обезлюдяване. Правилно е посочено, че „изграждането на регионален капацитет е важен инструмент за овластяване на местните и регионалните участници в следващите години”. Но предложените мерки единствено чрез увеличаване функциите на РСР за подбор и оценка на проектите на местно ниво е незначително в сравнение с опита, който местните общности вече са натрупали в тази насока. И се нуждаят от повече правомощия.

        Време е да осмислим  и да отстояваме разбирането, че решението на въпроса е в предоставянето на  правата и възможностите съвместно с програмни екипи на МРРБ, МЗХГ  и на местните заинтересовани страни да започне разработване на комплексна Регионална програма за развитие, в случая на област Бургас, например, като пилотен проект.  Имаме добре разработени общински стратегии и планове за развитие, както и такива на областно ниво. Много от написаното в тях обаче продължава да стои неизпълнено с конкретни резултати.  Но чрез една добре планирана Регионална програма  с умело проектирани в нея модули от функциите на ОП „Регионално развитие”, „Иновации и конкурентоспособност”, „Околна среда” и особено Програмата за развитие на селските райони”(ПРСР)  ефектът би бил съвсем различен. Защото напълно ще съответства на местните нужди за подкрепа и насърчаване на различни бизнес инициативи  като интегрирани дейности на основата на иновации в различните  отрасли – от земеделие и гори, местни специфични храни и туризъм до проекти за производство и преработка на местни суровини, алтернативни източници на енергия, между териториално сътрудничество и др. Такъв подход в най-голяма степен ще насърчава и ангажира местните общности и ще спомогне за преодоляване в значителна степен изолацията на селските райони и за укрепване ефективността на публичните администрации. А това изцяло се покрива с приоритета на Кахезионния фонд (ЕКФ). При това в Концепцията на МРРБ за новия период недвусмислено се говори за „комбинация от мерки, създаващи синергичен ефект между отделните програми и че „всяка програма, с изключение на програмата за транспортна свързаност и за храни ще разполага със заделен ресурс за подкрепа на териториалното развитие”.

        Дори само този предвиден ресурс да залегне в основата на предлаганата  Регионална програма  (като пилотна в Бургаска или в още няколко области), първата крачка към истинска децентрализация в планирането на регионалното развитие ще бъде направена.  Дали обаче в името на тази цел отговорните фактори ще покажат творчески подход в намирането и на други паралелни източници за финансиране? – т.н. многофондово финансиране, включително преки държавни помощи когато са допустими или нарочно приети. Управляващият орган на една Регионалната програма освен  европейските фондове и програми ще прилага по-гъвкав подход в търсенето  и на допълнителни финансови инструменти. Не случайно в новата цел „Европа по-близо до гражданите“  категорично е възприет и препоръчван такъв гъвкав подход за икономическото и социално развитие на регионите. Една Регионална програма за развитие (РПР) на конкретна територия чрез многообразни градско-селски партньорства и особено за управление на отдалечени крайгранични райони  несъмнено ще има  потенциала да набере необходимия ресурс за своето успешно реализиране.

Концепцията на МРРБ предвижда с помощта на Световната банка да се извърши структуриране на Регионалните съвети за развитие в четири варианта, действащи като регионални управляващи комитети (УК) и подсилени регионални отдели на МРРБ. Или новосъздадени Агенции за регионално развитие. Естествено, че без такова преструктуриране не може и дума да става за регионално програмиране. Но т.н. 3-ти и 4-ти варианти в Концепцията относно създаване на „Служби за регионално развитие или Агенции за регионално развитие като междинни звена по всички съответни ОП 2021-2027 с допълнителна компетентност за сключване на договори и прехвърляне на средства към бенефициенти” казано с една дума за сега отпадат. Те са  „счетени за твърде сложни за изпълнение в зададената времева рамка и не са обсъждани подробно на този етап. Въпреки това тяхното обсъждане може да стане потенциална дългосрочна цел за България” – се казва в обсъждания документ на МРРБ.  И ето ви парадокса – имаме шанса, но отново го превръщат в „дългосрочна цел”! Това означава и в следващите 7 години писане на стратегии, но с централно планиране на регионалното развитие. Планиране, което не може да обхване специфичните местни нужди и буквално допуска липса на свързаност между две съседни територии, обричайки на опустошаване цели региони. Странджа е само един от примерите за последиците на подобно централизирано планиране.  Кога ще пристъпим към промяната сами да казваме от какво се нуждаем?

         Очевидно Концепцията на МРРБ за 2021-2027 г. отлага истинската децентрализация в планирането, с което Управляващите органи на съответните оперативни програми явно не искат да се разделят. Но ние гражданите, бизнес организациите, ръководители и специалисти в местните държавни и общински структури е време да кажем: Стига толкова! Нека започне конкретно разпределяне на правомощия и функции, концентрирани до сега в централните органи. А и няма да струва толкова скъпо, както ни уверяват „отгоре”.

         Например, чрез пилотен проект създаването на Териториална агенция за регионално развитие (ТАРР) в област Бургас (а и в други областни градове с доказани капацитет и опит), както и с наличие на различни зони с неблагоприятни географски дадености. С общия ресурс на областните служби към МРРБ, МОСВ и МЗХГ това няма да е невъзможно. Основна функция да бъде планиране и проектиране според местните  нужди в споменатата Регионална програма на конкретни мерки за икономическо развитие чрез взаимни партньорства между отделни територии, насърчаване и  подпомагане на конкретни бизнес проекти и др. За тази цел страната ни трябва да започне подготовка за акредитиране на нови разплащателни агенции, които да могат да управляват и разплащат проекти до определени стойности. За мнозина това вероятно звучи като ерес. Но то е напълно допустимо и възможно –  заложено е в проекта за нов Регламент за ОСП на ЕП и СЕ за 21-27 г.(чл.10). Да поискаме да го направим е право на всяка страна-членка!

          За това и темата за отстояване на нуждата от Регионална програма за развитие, най-малкото  като добре планиран модул от функционалните възможности на ОП „Региони в растеж”, ОП „Околна среда” и ПРСР  неминуемо трябва да се превърне в публичен политически дебат в предстоящата предизборната кампания.  Местните политици, общински съветници и депутати имат прекрасната възможност да се докажат като мислещи и за обществения интерес на региона. Крайно време е повече гласове да внушат и да накарат централната власт в лицето на МРРБ като отговорно за регионалната политика да промени своите стереотипи. Влиянието и властта на това министерство не трябва да бъде толкова върху  централизираното планиране, а да създава условия  за достъпност до регионите и  за безусловното ползване в тях на съвременните комуникационни средства. Така регионалното развитие  ще бъде  повече функция на местно, а не толкова на централно планиране.  МРРБ да се погрижи за пътната инфраструктура така, че до всеки кът на родината да се пътува удобно, а не да се обричат на обезлюдяване цели райони включително и по тази причина. Лошите ни пътища са едно от огледалата на корупцията е нехайството. И важно доказателство за неотложност на децентрализацията в планирането на регионалното развитие.  Ако сега не я постигнем, след 2027 г. може и да ни бъде безразлично. И ще бъде жалко за нас!

Бургас, 31 август 2019 г.

Източник: gramofona.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Вашият коментар

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!