„Пламък в откритото море“ или величието на руския север и Бяло море

Главният герой в романа „Пламък в откритото море“ се отправя към руския север, заради настоящето, което изведнъж се оказва неразделно от близкото минало. Редуват се детски спомени, древни легенди и митове, пътеписи. Авторът описва величието на загадъчни пейзажи, средновековни църкви, изоставени кораби и студеното, негостоприемно Бяло море.

На фона на суровата северна природа драмата на отделния човек започва да изглежда незначително малка, а трагедията на народа – непоправимо голяма. Героят търси себе си, сблъсква се с любов и болка, радост и тъга, изстрадана вяра и вълча безнадеждност, святост и демонична мания. „Но любовта е повече от тях.“

Сякаш вървим през гората по непроходими пътеки и след миг вече се носим с кану по вълните под силния вятър и бурния дъжд. А Свети Варлаам Керетски ни следва като пътеводна звезда. След няколко минути слънцето изгрява и свети както никога до сега. Над водата се появява дъга като пламък в откритото море. Усещаме спокойствие в душата си, потопяваме се в солената морска вода.

„Няма нищо на света по-красиво от брега на Бяло море. Сякаш бавна, сладка отрова се влива в душата на всеки, който вижда това светло-белезникаво небе, водата толкова бистра, сякаш е от извор. Този каменист сив каньон, който покорно поднася на вълните полегатото си тяло и с благодарност приема нежната ласка на водата. Тези подводни царства са люлеещ се рай, пронизан от слънцето, както светлия кретон на женската рокля – от пролетния поглед. Този лек вятър с аромат на неземна, водна свежест и дързост, и вече всеки знае какво е свежест и дързост. Това е радост от безкрайната пътека, свободния път към живота, щастието и смъртта…“

Копнеем да дойдем на това място, да забравим за всичко останало и да се гмурнем в морето от любов, което авторът щедро ни дарява, вдъхновен от думите в епиграфа:

„Този, който оре в морето, влиза в съюз с щастието,
той притежава света,
и жъне, без да сее, защото морето е поле на надеждата.“

Дмитрий Новиков е роден и живее в Карелия. Учил е в Медицинския институт в Петрозаводск, служил е в Северния флот, работил е като ординатор в болница.

Автор е на книгите „Танго на карелския провлак“, „Муха в кехлибар“, „Въжделение“, „В твоите мрежи“. Носител е на редица призове, сред които новата Пушкинска награда, „Баренцфорфлаг“, премия „Сампо“, награда „Чеховски дар“, а романът „Пламък в откритото море“ заслужи Руския Букър за 2017 г. Книгите му са преведени на английски, норвежки, финландски, сръбски и арменски.

В момента Новиков живее близо до Петрозаводск във вила, която сам е построил, сред красивата карелска природа, където най-близките му съседи са лебеди и мечки. Пише нова книга и често е домакин на творци от цял свят. „Да живеем на границата между цивилизацията и непокътнатата гора е прекрасна възможност за пълно щастие, което ни дава ерата в интернет“, казва той.

„Защо Новиков? Всичко е много просто. Той умее да пише.“ Андрей Битов, от речта му при връчването на новата Пушкинска награда, Москва, 2007 г.Книгата може да бъде закупена от сайта на издателство „Авиана“ (Бургас) www.avianabg.com.

Материалът „Пламък в откритото море“ или величието на руския север и Бяло море е публикуван за пръв път на Новини от Бургас.