Светла, която може да ви разсмее и да ви разплаче едновременно

Толкова е колоритна, че не събрах смелост аз да я представя. С две думи – Светла Чимчимова. Повечето думи ще оставя на нея :

Когато ме помолят да се представя винаги ми минават през ум, две неща. Че ме канят редовно на културни събития, не защото съм допринесла с нещо за културата, а заради шапките, които нося. И че колкото и да към чела, каквото и да съм научила, каквито и стихове да съм написала, аз все пак станах мъъъничко известна с това, което варя, пека, пържа и сервирам; и с разказите си за розови бикини, дантелени сутиени и червени кецове. И много ми се иска хората да ме запомнят с това, което съм писала и е излизало в  ,,Мама Нинджа“ , вестник ,, Стършел „, „OFF NEWS “ и  ,,ARTКВАРТАЛ“ , а и на собствената ми стена във Фейсбук. Но знам, че всъщност  свързват името ми с това, че правя най-добрите пържени кюфтета от Карнобат до Алфа Кентавър и със слабостта ми към шапки. Това е всичко, което трябва да се знае за мен.

Светла, ако трябва да започнеш история за времето, в което живеем, какво ще е първото и последното изречение?

Дойдохме, видяхме. Съсипахме.

Как започна всичко? От къде дойде нуждата да разказваш?

Трябваше да канализирам логореята си и да спася близките си от постоянно бъбрене. Затова реших да тормозя хората във Фейсбук.

В своите истории разказваш за семейството си. Какво дете беше?

Венец на природата. Ама после нещо се обърка и прецаках божиите планове.

Приятелите също присъстват доста често в разказите ти. Какви уроци научи за приятелството през годините?

Още се уча. Не винаги по лесния начин. 

Какви истории предпочитат хората? Тъжни или смешни? А можем ли да ги разграничим?

Повечето хора, предпочитат лесносмилаеми истории. Гарнирани с претенциозност и наподобяващи притчи. Полуготова житейска философия, която да притоплиш в микровълновата. Ако има тук-таме ,,чедо“ и ,, дъще“ и поука дето да и сложиш картинка и да я пуснеш в социалните мрежи като цитат е още по-добре. Повечето хора. Аз пиша за по-малкото.

Чувството за хумор ли ни съхранява?

Мен ме съхранява морето и редовната злоупотреба с шоколад. И писането на кахърни стихове по нощите.

Като автор на стихове и разкази, каква обратна връзка получаваш от твоите читатели?

Ами аз съм виртуален писач. Така че предимно емотикони, стикери и гифчета. А и много съвети  как да подобря продукцията.

Ако трябва да бъда сериозна, хубавото на писането е това, че някой те чете. А най-хубавото е, че на този някой му харесва. И понякога в два през нощта, получавам съобщение от приятел, или пък от непозната ,, благодаря ти, това е моята история “ или ,,имах нужда от това точно сега“. А за смешните разкази ми пишат много хора, че ги четат и на семействата си. Какво по-хубаво от това?

А не събра ли материал за няколко книги и още толкова стихосбирки? 

Събрах. Аз имам продуктивно безсъние. 

Каква история мечтаеш да разкажеш?

Мечтая да допиша всичко започнато и недовършено. И дължа на баба ми един разказ. Някой ден ще го напиша.

А от какви истории имат нужда хората?

Не знам. Иначе щях да напиша бестселър, да стана богата, да си купя много шапки и шоколад.

Пожелай нещо на нашите читатели..

Да бъдат здрави, да не се вземат много насериозно и ще прекарат живота си във веселие.

Източник: gramofona.com