Спасение

Родих се в трудни времена, когато почти навсякъде властваше бедност. Помня как с тате ходехме за риба, но хващахме малко, колкото да не умрем от глад. Истината е, че никога не съм искал да бъда рибар, но в рода на баща ми всички мъже бяха и той настояваше да продължа традицията. Не познаваше и не можеше друго. Пък и трябваше да му помагам за прехраната на семейството. Бях единственият му наследник. Още от съвсем малък всеки ден ходех за риба с него, но когато той остаря, трябваше да го правя сам. Много обичах морето. Чувствах се спокоен, когато оставах сам, далеч навътре. Можех да живея така с дни. 

Въпреки това се чувствах виновен и не обичах да взимам рибата. Имах чувството, че извършвам кражба. И това продължи дълго. Много дълго. Чувствах се изморен и не виждах изход. Докато не започнах да се връщам с празни ръце. От дни не бях улавял нито една риба. Това беше странно, защото малко по-далеч от мен имаше още лодки и другите рибари винаги се прибираха с улов. Понякога голям, друг път малък, но имаха нещо на трапезата си. Единствен аз – нищо. Тежеше ми погледът на тате, когато виждаше празните кофи. Не казваше нищо и сядаше до огнището да кърпи мрежата, но аз се чувствах виновен и непотребен. Вече много дни нямаше нищо на масата ни.

Един ден реших да отида преди всички, за да мога да намеря най-доброто място. Седях цял ден, но пак нищо не хванах. Другите рибари вече ме отбягваха и говореха, че нося лош късмет. И отново се връщаха на брега с пълни мрежи. Времето се влоши. Небето притъмня и духна силен вятър. Въпреки това реших да остана още малко. Пуснах мрежите и се отпуснах за малко в лодката. Бях гладен, изморен и премръзнал. 

Събудих се от една вълна, която заля лодката. Вълните прииждаха една след друга. Грабнах кофата и започнах за изгребвам водата, но скоро разбрах, че няма да се справя. Бурята беше силна и лодката щеше да потъне всеки момент. В този момент не знаех дали се чувствам повече облекчен или уплашен. Знаех, че не съм щастлив от живота си, но и аз като баща ми познавах единствено риболова. И тогава просто се предадох. Отпуснах ръце и зачаках морето да ме прибере. Притъмня. И в здрача просветна нещо. Друга лодка приближаваше към мен и много скоро се озовах в прегръдката на две тънки, нежни, но силни ръце. Не виждах човека, лицето беше скрито под тежката качулка на дъждобран. На руля стоеше възрастен мъж, с бяла коса и мустаци. Очите му светеха и в момента, в който се озовах на борда, той даде газ и лодката се обърна към сушата. 

Акостирахме късно през нощта. Старецът ме погледна, прегърна ме и ми каза да се прибера. Така и не видях жената, която ме измъкна от потъващата лодка. Прибрах се. Разказах на баща ми какво се е случило и се разплаках. За първи път споделих с него чувствата си, но скоро разбрах, че той е знаел през цялото време. Легнахме си, без да знаем как ще продължи животът ни. Вече нямахме лодка. Бъдещето тегнеше с неизвестността си над нас, но за първи път от години аз бях спокоен. Настъпи утрото, а с него дойде и моят спасител. Говори с баща ми. После ме извика и ми предложи да работя за него. Имаше нещо като зоомагазин. Каза, че заедно с дъщеря си прави стъклени кутии и ги аранжира така, че да приличат на морското дъно. Били красиви, каза, защото дъщеря му била влюбена в морето и си имала приказка с него. Усмихна се под мустак и тръгна. 

На следващия ден отидох в магазина, за да започна работа. Отворих вратата и не можах да прекрача прага ѝ. Там стоеше най-красивата жена, която бях виждал. Дългата ѝ коса се стелеше по гърба ѝ, ръцете ѝ сръчно пресяваха пясък, а до нея имаше купчина разнородни камъни. Изглеждаше нежна, но силна и в нея познах спасителката си. Когато погледите ни се срещнаха, знаех че съм намерил дома си. И останах. Завинаги. Днес, когато внуците ни идват на гости, винаги им разказвам за нашето запознанство. И винаги ги съветвам да не се предават и да вярват в доброто в живота. Защото след нощта винаги идва ден, а след бурята слънце. А аз повече не пуснах мрежа в морето.

Автор: София Георгиева

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, „Черноморски риболов“ АД, Медицинска лаборатория „ЛИНА“, Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.

Източник: gramofona.com