Що е то регионално развитие с централно програмиране

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) започна кампания в областните градове за разясняване  Концепцията за интегриран регионален подход през новия програмен период 2021-2027 г. На 22 юли след две кратки презентации дискусиия  се проведе и в Областна  администрация Бургас. Според наблюдаващи ефекта от тези първи срещи участниците повече говорят за общи проблеми, често пъти нямащи конкретно отношение към темата. Очевидна е нуждата от продължаване на такива обсъждания и дискусии чрез всички възможни форми докато институциите чуят повече идеи  по места, за да има реална  промяна в подхода към регионалното развитие.

         Дори на първия етап от такова обсъждане обаче  добре иначе структурираната  Концепция на МРРБ  за  новия програмен период  2021-2027 г. не дава отговор на най-важния въпрос, а именно: кога и как точно ще започне децентрализация на държавните операции  в планирането и проектирането на конкретните нужди в регионите  с двете им основни направления – градско и  регионално. Предвидените промени в изложените варианти за ролята на т.н. Регионални съвети за развитие(РСР) сами по себе си няма да решат  проблема  с децентрализацията, липсата на интерес към инвестиции в селските райони и тяхното обезлюдяване. Правилно е посочено, че „изграждането на регионален капацитет е важен инструмент за овластяване на местните и регионалните участници в следващите години”. Но предложените мерки единствено чрез увеличаване функциите на РСР за подбор и оценка на проектите на местно ниво е незначително в сравнение с опита, който местните общности вече са натрупали в тази насока. И се нуждаят от повече правомощия.

        Време е да осмислим  и да отстояваме разбирането, че решението на въпроса е в предоставянето на  правата и възможностите съвместно с програмни екипи на МРРБ, МЗХГ  и на местните заинтересовани страни да започне разработване на комплексна Регионална програма за развитие, в случая на област Бургас, например, като пилотен проект.  Имаме добре разработени общински стратегии и планове за развитие, както и такива на областно ниво. Много от написаното в тях обаче продължава да стои неизпълнено с конкретни резултати.  Но чрез една добре планирана Регионална програма  с умело проектирани в нея модули от функциите на ОП „Регионално развитие”, „Иновации и конкурентоспособност”, „Околна среда” и особено Програмата за развитие на селските райони”(ПРСР)  ефектът би бил съвсем различен. Защото напълно ще съответства на местните нужди за подкрепа и насърчаване на различни бизнес инициативи  като интегрирани дейности на основата на иновации в различните  отрасли – от земеделие и гори, местни специфични храни и туризъм до проекти за производство и преработка на местни суровини, алтернативни източници на енергия, между териториално сътрудничество и др. Такъв подход в най-голяма степен ще насърчава и ангажира местните общности и ще спомогне за преодоляване в значителна степен изолацията на селските райони и за укрепване ефективността на публичните администрации. А това изцяло се покрива с приоритета на Кахезионния фонд (ЕКФ). При това в Концепцията на МРРБ за новия период недвусмислено се говори за „комбинация от мерки, създаващи синергичен ефект между отделните програми и че „всяка програма, с изключение на програмата за транспортна свързаност и за храни ще разполага със заделен ресурс за подкрепа на териториалното развитие”.

        Дори само този предвиден ресурс да залегне в основата на предлаганата  Регионална програма  (като пилотна в Бургаска или в още няколко области), първата крачка към истинска децентрализация в планирането на регионалното развитие ще бъде направена.  Дали обаче в името на тази цел отговорните фактори ще покажат творчески подход в намирането и на други паралелни източници за финансиране? – т.н. многофондово финансиране, включително преки държавни помощи когато са допустими или нарочно приети. Управляващият орган на една Регионалната програма освен  европейските фондове и програми ще прилага по-гъвкав подход в търсенето  и на допълнителни финансови инструменти. Не случайно в новата цел „Европа по-близо до гражданите“  категорично е възприет и препоръчван такъв гъвкав подход за икономическото и социално развитие на регионите. Една Регионална програма за развитие (РПР) на конкретна територия чрез многообразни градско-селски партньорства и особено за управление на отдалечени крайгранични райони  несъмнено ще има  потенциала да набере необходимия ресурс за своето успешно реализиране.

Концепцията на МРРБ предвижда с помощта на Световната банка да се извърши структуриране на Регионалните съвети за развитие в четири варианта, действащи като регионални управляващи комитети (УК) и подсилени регионални отдели на МРРБ. Или новосъздадени Агенции за регионално развитие. Естествено, че без такова преструктуриране не може и дума да става за регионално програмиране. Но т.н. 3-ти и 4-ти варианти в Концепцията относно създаване на „Служби за регионално развитие или Агенции за регионално развитие като междинни звена по всички съответни ОП 2021-2027 с допълнителна компетентност за сключване на договори и прехвърляне на средства към бенефициенти” казано с една дума за сега отпадат. Те са  „счетени за твърде сложни за изпълнение в зададената времева рамка и не са обсъждани подробно на този етап. Въпреки това тяхното обсъждане може да стане потенциална дългосрочна цел за България” – се казва в обсъждания документ на МРРБ.  И ето ви парадокса – имаме шанса, но отново го превръщат в „дългосрочна цел”! Това означава и в следващите 7 години писане на стратегии, но с централно планиране на регионалното развитие. Планиране, което не може да обхване специфичните местни нужди и буквално допуска липса на свързаност между две съседни територии, обричайки на опустошаване цели региони. Странджа е само един от примерите за последиците на подобно централизирано планиране.  Кога ще пристъпим към промяната сами да казваме от какво се нуждаем?

         Очевидно Концепцията на МРРБ за 2021-2027 г. отлага истинската децентрализация в планирането, с което Управляващите органи на съответните оперативни програми явно не искат да се разделят. Но ние гражданите, бизнес организациите, ръководители и специалисти в местните държавни и общински структури е време да кажем: Стига толкова! Нека започне конкретно разпределяне на правомощия и функции, концентрирани до сега в централните органи. А и няма да струва толкова скъпо, както ни уверяват „отгоре”.

         Например, чрез пилотен проект създаването на Териториална агенция за регионално развитие (ТАРР) в област Бургас (а и в други областни градове с доказани капацитет и опит), както и с наличие на различни зони с неблагоприятни географски дадености. С общия ресурс на областните служби към МРРБ, МОСВ и МЗХГ това няма да е невъзможно. Основна функция да бъде планиране и проектиране според местните  нужди в споменатата Регионална програма на конкретни мерки за икономическо развитие чрез взаимни партньорства между отделни територии, насърчаване и  подпомагане на конкретни бизнес проекти и др. За тази цел страната ни трябва да започне подготовка за акредитиране на нови разплащателни агенции, които да могат да управляват и разплащат проекти до определени стойности. За мнозина това вероятно звучи като ерес. Но то е напълно допустимо и възможно –  заложено е в проекта за нов Регламент за ОСП на ЕП и СЕ за 21-27 г.(чл.10). Да поискаме да го направим е право на всяка страна-членка!

          За това и темата за отстояване на нуждата от Регионална програма за развитие, най-малкото  като добре планиран модул от функционалните възможности на ОП „Региони в растеж”, ОП „Околна среда” и ПРСР  неминуемо трябва да се превърне в публичен политически дебат в предстоящата предизборната кампания.  Местните политици, общински съветници и депутати имат прекрасната възможност да се докажат като мислещи и за обществения интерес на региона. Крайно време е повече гласове да внушат и да накарат централната власт в лицето на МРРБ като отговорно за регионалната политика да промени своите стереотипи. Влиянието и властта на това министерство не трябва да бъде толкова върху  централизираното планиране, а да създава условия  за достъпност до регионите и  за безусловното ползване в тях на съвременните комуникационни средства. Така регионалното развитие  ще бъде  повече функция на местно, а не толкова на централно планиране.  МРРБ да се погрижи за пътната инфраструктура така, че до всеки кът на родината да се пътува удобно, а не да се обричат на обезлюдяване цели райони включително и по тази причина. Лошите ни пътища са едно от огледалата на корупцията е нехайството. И важно доказателство за неотложност на децентрализацията в планирането на регионалното развитие.  Ако сега не я постигнем, след 2027 г. може и да ни бъде безразлично. И ще бъде жалко за нас!

Бургас, 31 август 2019 г.

Източник: gramofona.com