BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Бургаската звезда Красимир Марчев за многопластовото изкуство, Мадона  и пътя на творческото израстване

С пълно основание Бургас може да претендира за призванието „звезден град“.

Отваряйки хрониката на емблематичните личности, родени в Бургас и поели към висините  на славата,  виждаме имена оставили незабравим отпечатък във всяка една сфера на изкуството и културната история.

Времената се менят, нравите, обичаите , изискванията на публиката също, както и самата публика. За да си истинска звезда, трябва да си в крачка с времето.

Затова и самите творци казват, че изкуството е движение. Изкуството е цяла наука, която има нужда от своите експерименти. Те дават тласъка на развитие и преоткриване на нови интересни, дори скандални области, интересни идеи, които носят послания и карат човека да израства духовно поглеждайки по един философски начин на света и извън него.

Не прави изключения и нашият герой Красимир Марчев. Поредната звезда на Бургас  е роден през 1981 година в морския град. От малък има влечение към спортните танци. Танцува 13 години в клуба по спортни танци „Бургас 1975“. Решава да стане лекар след като завършва „Природо- математическата гимназия“ в Бургас.

В последния момент се отказва и решава, че неговото призвание е в творческата област. Записва моден дизайн във Варна. Рисува, композира и преоткрива отново и отново себе си. Композира и моделира мелодии за удоволствие, като така се изгражда – многопластово.

Мултифункционалността на даровития бургазлия сеоткрива в интересните му идеи и подходи в изобразителното изкуство, преминем през видеоклиповете, визуалните пърформанси и стигнем до музиката.

„Всеки артист преоткрива себе си всеки ден, такъв е Краси“, казва за него колежката му от Бургас, рок певицата Таня DI.

Таня
Таня

“Артиста трябва да е смел, Красимир е точно такъв“, категоричен е Благовест Зерлиев, бившият вокал на група „Атлас“ и настоящ художник.

„Той е духовна личност. Текстът на новата му песен „Лабиринт“ те кара да се замислиш и  размишляваш“, обяснява и неговата партньорка в проектите „шармантната“ и талантлива Нина Вангелова, която младите сравняват с българската „Лейди Гага“.

Нина
Нина

И действиително съвместните проекти на звездната двойка „Марчев- Вангелова“ са  приказни и красиви. Успяват да принесат човек в друг, различен, магичен свят.

Красимир Марчев е единствения български творец, който със своята провокативност впечатлява световно известната звезда Мадона.

За повече информация около  творчеството и звездно  израстване на Красимир Марчев от BURGASNEWS поканихме „екстравагантния“ артист, за да ни разкаже  повече за себе си, своето изкуство и бъдещи проекти.

Красимир
Красимир

  Г-н Марчев, Вие сте известен със своето мултифункционално – многопластово творчество. Какво беше детството Ви, на какво си играехте и за какво мечтаехте?

 Детството ми беше прекрасно, още от тогава имам силно влечение към изкуството и знаех, че това ще правя цял живот. Първите ми съзнателни спомени са от часовете прекарани в цирка, когато гостуваше през лятото в Бургас.

Ходих /понякога и тайно/ по няколко пъти на едно и също представление. Изключително удоволствие за мен беше да гледам как построяват цирка. Тогава усетих и онази магия, наречена сцена.

След това прекарвах часове под кухненската маса, като си представях че това е циркова шатра и изнасях „спектакли“ пред роднините ми.

Моята баба ме водеше и на куклени представления, детско кино, танци. Изобщо – още от съвсем малък консумирах страшно много изкуство. Веднъж ме заведоха да гледам състезание по спортни танци и заявих, че искам да ме запишат в школа.

Така преминаха следващите 13 години – в залата на Клуб по спортни танци „Бургас 1975“ в Младежки културен център с ръководители Андрей Тодоров, Траяна Зелямова,  Добрина Паричкова и Екатерина Плетнев. Меджувременно много исках да стана доктор и така ме приеха да уча в Природо-математическата гимназия в Бургас.

Няколко месеца преди кандидат-студентските изпити взех решението, че това не е моето нещо и направих рязък завой – започнах да взимам уроци по рисуване и така ме приеха да уча моден дизайн във Варна на едно от първите места по успех.

Именно тогава започнах да изпитвам влечение към създаването на музика и започнах да композирам мелодии за удоволствие. Първата песен на музикалния ми проект се завъртя по радиата в Бургас през 2001 година, доста успешно.

Тогава сложих край на състезателната ми дейност в танците, защото исках да насоча вниманието си към образованието, което смятам за едно от най-важните решения в живота си.

Обяснете за тези, които не знаят и не могат да Ви разберат: „Какво е визуален артист”? 

Визуалните изкуства са много, но аз се развивам в сферата на рисуването,  фотографията и създаването на аудио и видео съдържание. А комбинирането на всичко това, аз наричам мултимедиа. Работил съм по мултимедията на няколко спектакъла – „Музей на съзнанието“ на хореографката Лора Пехливанова, „Магията на любовта“ и „Корените на пеперудата“ на талантливата Нина Вангелова.

През 2019 година представих първия си авторски мултимедиен спектакъл „Капан за птици“ пред публика в Държавна опера Бургас. Именно тогава за първи път показах един напълно авторски продукт – либретото, музиката, мултимедийните декори и костюмите бяха мое дело.

Малко е сложно, но аз вря и кипя в работата си и ми доставя удоволствие да научавам нови и нови неща.

Сбъднаха ли се мечтите Ви, като голям? Кой или кои и по какъв начин Ви насочи(ха) към това, което правите днес?

 Никой не ме е насочвал никога. Аз съм този, който прави избор и взима решения. А най-важните хора за мен са моите учители – през годините те са много. Винаги съм имал вяра в тях и това е много важно – да вярваш на учителя си и да вървиш напред.

Мечтите ми се сбъдват постоянно, защото не спирам да трупам знания, да анализирам наученото и най-важното – да работя, понякога буквално денонощно. От 12 години творя в собственото си артистично студио, където се случва цялата „магия“.

На какво се дължи това всестранно развитие? В кое мятате, че сте най-добър от всичко, което правите?

Дължи се на моята безкрайна любов към изкуството. И за миг не съм си представял, че ще работя нещо друго. Не, че не съм работил като сервитьор и барман, но това беше в периода на студентството. В кое смятам, че съм най-добър не мога да преценя аз, това го решава публиката.

Творчеството Ви е доста провокативно и донякъде трудно разбираемо за много хора. Съдържанието на вашите работи са доста преплетени. Артистична игра, танци, ексцентрични костюми поезия, драматизъм. Към коя част от хората са насочени посланията Ви?

Не бих казал, че е крайно провокативно, защото провокацията не винаги е правилното и точното нещо. Имал съм и такива изяви, но не ми е цел и посока в момента. За мен красотата в изкуството е най-висшата ценност.

Дали ще е красива рисунка, красива мелодия, красива дреха и т.н. А относно това, дали творчеството ми е трудно разбираемо – имам особено мнение. Лесно смилаемите неща граничат с „халтура“ и определено не е поле, на което бих излязъл.

В т.н. „халтура“ послание липсва. Смятам, че изкуството ми е насочено към хора с по-богат житейски опит, които са по-мъдри и умеят да четат между редовете. С две думи – зряла публика /без значение от възраст и пол/.

Кога и къде бяха първите Ви изяви? Някакви тъжни, комични случки, които да споделите?

Първата ми изява на сцена беше с танците. Наскоро, когато работих по документален филм за историята на спортните танци в Бургас, ми попадна видео запис от въпросното събитие – беше изключително вълнуващо да се видя толкова малък. А аз наистина изпитвах удоволствие да бъда на сцена още тогава.

Не бих казал, че съм имал някакви много тъжни случки – може би това са били моментите на неуспех в дадено начинание, но това пък е един много добър учител. Неуспехът е най-добрия учител. А комичното във всичко това, бих казал, е страхът преди да изляза на сцена – сценичната ми треска е много силна.

Настоящи и бъдещи проекти на Краси Марчев. Какво предстои ?

 В момента взимам уроци по музикално продуциране, музикална теория и пиано. Смятам, че човек трябва да се учи, докато е жив. Така и правя. От началото на тази година започвам да уча магистратура по специалност „Мениджмънт и продуцентство в сценичните изкуства“. Така ще надградя знания и умения в моята област. През пролетта предстои премиера на новия ми спектакъл „Отвъд реалността“, който е подкрепен от Национален фонд Култура.

В момента пиша музиката и работя по визуалната среда на представлението. Предстоят ми много изтощителни репетиции и стискам палци епидемичната обстановка до тогава да се нормализира.

Трудно ли се прави изкуство в наши дни? Защо? Какво им липсва на хората на изкуството?

 Тук мога да говоря единствено за себе си. Дали е трудно – не е лесно, не е и за всеки. С опита, който трупам съм се научил, че няма нищо лесно, но ако има любов към работата, успехът рано или късно идва. А успехът идва, когато си дал – време, финанси и много старание.

Трудно ли се пробива в България днес? Как възприемат „старите кримки” в бранша един млад талант и неговите иновативни идеи?

 Да пробиеш е лесно, трудното идва после – очакванията към теб са все по-високи. Именно заради това циркулирам в различни творчески области. От една страна това ме обогатява, но и ме предпазва от изхабяване. Ако усетя, дори за миг, че съм се изчерпал в дадена област, моментално сменям посоката и изразните средства. Наричам това творческа флуидност.

Относно другия въпрос – аз не съм много млад вече! Прехвърлил съм 40-те. Но тукизобщо не става дума за млади и стари – в изкуството, такива определения не важат.

Какво впечатли най-много Мадона от вашето творчество? Имали ли сте предложения от други световно известни звезди за съвместни проекти?

 Относно Мадона – смятам, че тя е един от моите учители – с нейната музика, визионерство и артистични трансформации. Една от най-добрите. През 2013 година тя забеляза един мой видео-проект, сниман на бургаския мост и направи коментар в социалните мрежи, след което медиите тук „гръмнаха“.

Нямал съм щастието да получа предложение от самата Мадона, но съм имал удоволствието да работя с български творци на световно ниво – една от тях е певицата Нели Андреева, която изнася концерти в цял свят.

Тя е народна певица от родопите, но е работила с имена като Джош Стоун, записала е музиката към трейлъра на филма с Джейсън Стейтъм – “Hummingbird”, а последното видео, което снимах за нея и нейния хор „Нуша“, беше прожектиран в най-голямата библиотека в света – Библиотеката на Конгреса във Вашингтон.

Някакви послания, които искате да отправите, чрез нашата медия?

И не на последно място искам да благодаря на  Вашата медия, че дава преоритет на културата и нейните представители. Както   и да пожелая на читателите Ви да бъдат живи, здрави и много щастливи през започващата 2022 година.

Да подкрепят българските артисти, защото за нас това е най-ценното – любовта на публиката.

Интервю на Янчо Николов

Материалът Бургаската звезда Красимир Марчев за многопластовото изкуство, Мадона  и пътя на творческото израстване е публикуван за пръв път на Новини от Бургас.

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!