BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Таnya DI за  Burgasnews: Музиката трябва да има смисъл и да носи  добри послания  

Поредната звезда изгряла на брега на морето е млада рок певица и музикант. Казва се Таня, а сценичното й име е Таnya DI.

За себе си казва:„Коя съм аз ли? Амбициозна, обичам страстно, вярвам, че човек трябва да следва интуицията и сърцето си. Вярвам в справедливостта, любовта, че няма нищо случайно на този свят и всичко, което се случва си има своята причина. Следвайки тези си принципи, открих, че те ни учат да бъдем себе си, по-добри, да развиваме потенциала си, да се развием като личности. Правят ни силни“.

Обича да пътува, да се запознава с нови хора и да общува активно с тях. От всеки човек можеш да научиш нещо полезно“, убедена е тя. Обича животните, високите скорости моторите и морето. В него е влюбена. Непоправима романтичка .

Мрази лъжата и лицемерието. Говори истините директно, въпреки че понякога засяга някои хора. Научила се е да се извинява, когато е виновна, да прощава, когато е възможно.

За музиката казва: „Тя е в кръвта ми. Неизменна част от мен. Тя е моето бягство от реалността, моето лекарство, когато съм наранена или тъжна, моята страст. Когато съм на сцената, се чувствам на своето място. Музиката е моето изразно средство. Когато пея, поднасям на публиката частица от себе си. Емоция, светоусещане. Музиката е една паралелна вселена, паралелна реалност, но по-красива, по-магична и в нея винаги има надежда и спасения.

Специално за BurgasNews  младата звезда прави откровения за своите мечти, пътя който е извървяла, бъдещите си планове и амбиции.

Първо да ни кажеш защо Tanya DI?  Защо точно този псевдоним избра?

Tanya DI е артистичният ми псевдоним в музикалните среди. Изписвам го на латиница, защото искам да бъде разбираем не само от нашите сънародници. Защо Tanya DI? На първо място защото държа на името ми – Таня. Името и изобщо думите носят енергия, носят послание и сила. Моето име означава „Приказна царица“.

Древните българи са почитали бог Тангра. Тангра означава „гръм“ в превод. Но коренът в името Тангра е всъщност ТАН, което означава „небе“в културите на Стария свят. А на мен небето ми носи вдъхновение.

Държа на идентичността ми като човек и артист. А Di е част от фамилията ми, но може да се тълкува по различен начин, поне в моята глава има лека игра на асоциации, която идва от английското звучене на „The eye“- в превод окото. Като „Окото“, което винаги наблюдава някъде отгоре постъпките ни, виждането ни като личности – силата, която е в нас и около нас – би могло да се нарече и Бог.

Вярваща ли си, Tanya? Говориш за Бог и енергия. В какво точно  вярваш и с какво ти помага това в творческия път?

Да. Вярвам във вътрешната енергия, която носим в себе си и която трябва да развиваме до края на земния ни път. Вярвам и в енергията, която е над нас и ни насочва по един или друг начин с повратните точки в живота ни, които ни дават житейски изпитания и ни карат да се учим и самоусъвършенстваме до последния ни дъх. Вярвам и в прераждането. А отделно под това „око“ влиза и публиката, която следи творческия ни потенциал и път.

Ти не си родена в Бургас? Как се озова на морския бряг и защо избра точно този град?

Родена съм в София. Родителите ми се разделиха, когато бях на две. Аз останах да живея с майка ми в София. Майка ми пък се омъжи повторно за германец, който се превърна в моя втори баща и който изигра тази „роля“ по най-добрия възможен начин. Семейният ни език беше английския. Решихме да се преместим от София. Стана като във филм. Скачаме в колата с целия багаж и поемаме. Където ни хареса там оставаме и пускаме корен. И стигнахме до Бургас. Тогава се влюбих в града и морето. Когато си купихме къща в морския град, бях най-щастливия човек на света.

Обожавам морето, магията му и аромата на морския бриз.

Когато имам нужда да прочистя мислите си, винаги намирам себе си, нови сили, идеи или пък смирение на брега край водата. Както е казал Хемингуей „Всичко без море, е провинция“.

Защо избрахте да останете тук, в България? Защо не заминахте например в Германия, твоят втори баща казваш е немец? Така биха направили много българи?

Останах в България, защото вярвах, че и в България мога да се развивам. Но не живея само в Бургас, циркулирам предимно между Бургас и София. Там имам по-широко поле за изява и за професионални ангажименти като музикант.

Понякога се чудя дали взех правилното решение през призмата на времето от гледната точка на това, че в България музиката, с която искам да се занимавам и усещам за своя е по-скоро ъндърграунд тук. Тоест повечето медии почти не помагат за разпространението и налагането й. Даже понякога пречат… Но пък вярвам, че няма нищо случайно и за всяко нещо си има причина и време, така че, въпреки всичко не съжалявам за нищо.

Надявам се да се дава повече възможност.

Добре, а според теб,  каква музика се слуша от българската аудитория? Коя е музиката,  която медиите „толерират“?

Това, което масово се гледа по 90% от телевизията или се слуша по повечето радиа е или супер комерсиална музика, без никакъв смисъл и значение на текст, да не говорим на каква ценностна система учи тази музика децата…, или поп-фолк, или даже не знам как да определя останалото. Има един набор и от утвърдени артисти от……..мале мила, сещайте се!?

За това ли си мечтала винаги – музиката, сцената, блясъка на прожекторите? Това ли е голямата ти страст? Не си ли искала да станеш например лекарка, учителка, администраторка в някоя държавна службица?

Честно казано никога не ми е допадала много мисълта да имам шеф. Обичам да имам свобода, когато творя, не обичам рамките. Още от малка започнах да взимам уроци по пиано, пеене, актьорско майсторство.

Много обичах и фотографията, в тийнейджърска възраст започнах да се интересувам и да ме вълнува борбата с различни видове зависимости, затова преминах един семинар, който доктор Ивайло Димитров водеше на тема „Превенция и борба с пристрастеностите“. Изключително важно е да се говори за тези неща, а не да бъдат теми табу, защото тази социална проблематика засяга огромен процент от хората в световен мащаб, особено към днешна дата.

Хората са изключително объркани, изплашени, дезориентирани и стресирани, което ги прави и по-податливи и нестабилни. Хаосът във всяко едно отношение около тях ги прави такива.

Липсата повече от всякога на жива комуникация и социално общуване оказва огромно влияние на психиката и на децата, което е най-тъжното… Смятам, че мисията на един артист е да оказва своето влияние, като зарежда хората с повече вяра и позитивизъм и много искам да правя именно това.

Обичам стойностната и смислена музика и искам да правя именно такава. Въпреки че нямам завършено музикално образование, за което сега малко съжалявам, още от много ранна детска възраст музиката винаги ме влечеше. През целия ми живот тя е била неизменна част от мен. През годините, когато бях в гимназията, имах голям интерес и към медицината, но в крайна сметка реших да се отдам на това, което винаги съм усещала, че нося в себе си – музиката.

Таня

Смятам, че когато човек има потенциал, той трябва да го развива. Музиката е моята стихия и най-голяма страст, чрез нея преоткривам и опознавам себе си. Но страстта ми не е свързана толкова с блясъка на прожекторите, колкото с това да бъде чуто посланието ми като артист на сцената.

Коя е първата песен, която Tanya DI изпя и къде? Как се справи със сценичната треска? Кога беше големият ти пробив на голямата сцена? Къде и как се случиха нещата?

Песента, с която се явих за пръв път на голямата сцена пред цяла България на кастинга на X-factor България през 2013г., беше една много любима за мен песен, към която имам сантимент, а именно песента „Истина“ на голямата рок-фурия Милена Славова, която толкова обичам.

Относно сценичната треска – мисля, че тя е полезна, стига да е в умерено количество. Все още понякога я изпитвам, но се научих да я владея и вече не си личи.

Реших да участвам съвсем спонтанно, без никаква предварителна подготовка специално за предаването. Имах подкрепата на близките ми, които тогава вярваха повече в мен, отколкото аз самата вярвах в себе си. Може би това беше разковничето, което ми помогна да преодолея несигурността, която носех в себе си до този момент, стъпвайки на такава голяма сцена пред толкова широка аудитория.

Когато видях какво е общественото мнение за гласа ми, а то беше, че имам изключително разпознаваем рок тембър. И когато почувствах огромната любов на публиката към мен, това пречупи тази свенливост и ме накара да „разперя криле“ и да „полетя“ по пътя на изкуството, вече напълно убедена в своите способности.

Спомням си, че вечерта, в която напуснах формата като финалист, си обещах публично да запазя себе си и индивидуалността си като артист и да продължа да развивам потенциала си.

Радвам се, че връщайки се с 8 години назад в момента, виждам, че съм удържала на обещанието си. И въпреки предложенията, които съм получавала през годините от различни места да правя музика, която не чувствам за моя, предложения, които съм отказала, с ясната представа, че поемам риск и че по моя начин ще ми бъде по-трудно, не съжалявам.

Смятам, че е изключително важно един артист да отстоява себе си и да не се променя, само за да се продава по-лесно в „месомелачката“, наречена музикална индустрия! Той трябва да опази автентичността си.

Много бих се радвала да работя занапред и с други музиканти, които търсят същото като мен и с които гледаме в една посока. Бих искала да имам своя банда.

Непосредствено след напускането ми на музикалното шоу забременях и се роди прекрасната ми дъщеря. Продължих да пея, но пеех кавъри. Едва по-късно, след няколко години започнах да записвам своя авторска музика. Сега съм заредена и мотивирана с много нови идеи, нямам търпение да ги осъществя и да видя как ще бъдат възприети.

Песента ти „Не се сърди човече” стана за кратко време хит? Кой ти пише текстовете и композира музиката? Какво й трябва на една песен, за да се превърне в хит?

Музиката на тази песен е дело на Благовест Зерлиев – бившия вокал на група „Атлас“ и баща на дъщеря ми. Текстът на българския вариант на песента -„Не се сърди, човече…“ е дело на Петър Писарски, а текстът на английската версия, под името „Bittersweet“ го написах аз. За да стане хит една песен трябва да е запеваема, мелодична, с хубав и смислен текст. Трябва да ти действа.

 Всяко изкуство носи някакви послания. Какви трябва да са те? И какво мислиш за песните, в които се пее за гангстери, ченгета, дрога, престрелки, яки мацки, тлъсти пачки, „мазни скъпарски машини” и расистки мотиви? Защо този вид музика се харесва на младите хора?

Посланията трябва да бъдат красиви, смислени, каращи публиката да мисли. Точно обратното на цитатите от по-горния въпрос, които са пошли според мен и не действат никак обогатяващо за слушателя, а даже напротив. Защо се харесва от младите – не мога да си обясня, явно смятат това за „готино“. Защото такова им е възпитанието.

Тук са важни примерът и ролята на родителите, обществото и медиите. А относно расизма – никога не съм го разбирала това нещо, как може хората да се мразят, само заради цвета на кожата им. Тялото е просто обвивка на душата, като една дреха. Вътрешността е важната.

Какво е да си певец, артист, творец в днешно време? Какви са трудностите пред хората от вашата гилдия? Старите дават ли път на младите?

 Трудно е. Особено в България и особено сега, в тези сложни времена, които настанаха – пандемия, инфлация, икономическа и политическа криза. За артистите на свободна практика, в това число и музикантите е въпрос на оцеляване…

Трябват изключително силна воля и психика, адаптивност, дисциплина, търпение, вяра, че въпреки трудностите и препятствията по пътя, ще преодолеем и това. В крайна сметка начин винаги се намира. Човек никога не бива да се отказва, когато наистина обича нещо толкова силно, колкото и трудно да бъде и каквото и да му струва! Да, „старите“ дават път на младите. Все пак е нужна и „свежа кръв“.

Таня

 Кое те вдъхновява? Има ли и Тanya Di идоли и кумири, на които иска да прилича и подражава или си е индивидуална и уникална? Бъдещите ти проекти с какво са свързани?

Вдъхновява ме хубавата и стойностна музика и изкуството като цяло. Естет съм. Вдъхновяват ме небето и вятъра. Често казвам на хората, които са около мен по-често да поглеждат нагоре.

Това е едно напомняне да смениш перспективата и ъгъла, от който гледаш на живота си, едно напомняне колко преходно е всичко около нас и самите ние, затова хванете мига и живейте сега, не в миналото с някакви неща, които не можете да си простите, не с терзания относно бъдещето, което може никога да не дойде, а тук и сега!

Показвайте на любимите си хора колко ги обичате и ценете времето си с тях.

Защото за някой и един миг, и един дъх е много… Имам идоли разбира се, но се опитвам да остана себе си и да открия моята собствена индивидуалност, моя почерк и светоусещане.

Откакто се помня обичам рок музиката и точно този стил до най-голяма степен олицетворява най-точно моя темперамент и душевност. Израснала съм музиката на The Beatles, Queen, The Cranberries, Nirvana, Guns N’Roses, Travis, Djack White и още много много други банди в този и други близки стилове, които безкрайно обичам.

Слушам също и реге. Като цяло не се ограничавам само до един стил. Смятам, че музиката играе много важна роля още от ранна детска възраст и има силата да формира и изгражда личността на човек, интелекта му, ценностите му, посоката му…

Обичам разнообразието и смесването в една голяма „експлозия“ на различни стилове, обичам да експериментирам и да преоткривам себе си отново и отново по този начин.

Следващият ми музикален проект ще бъде по-концептуален и носещ със себе си една тема за размисъл за живота като цяло, за стойността на всяко решение, което взимаме и последствията, които носи то.

Ще бъде разказ за силата на духа и борбата с най-големия враг, който всъщност винаги се крие в нас самите. Песента ми ще носи името „Нирвана” и желанието ми е тя да служи като предупреждение, особено за по-младите – да не залитат по изкушителния и първоначално уж сладък път на порочността.

Да напомня на всички да обръщат по-голямо внимание, когато забележат, че някой техен близък има проблем, да не го неглижират, защото хората с проблем от този характер имат крещяща нужда от разбиране и от любов, от морална подкрепа, за да го превъзмогнат, вместо само от упреци.

Автор: Янчо  Николов

Материалът Таnya DI за  Burgasnews: Музиката трябва да има смисъл и да носи  добри послания   е публикуван за пръв път на Новини от Бургас.

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!