Алпийските котки могат да спасят живот в планината

За инцидента през миналата седмица, в който загина Тодор Желязков – DJ Emotion и можеше ли да бъде предотвратен разговаряме с бургазлията Велин Вълчев, член на пещерен клуб „Академик“.

Велин, можеше ли смъртният инцидент в Стара планина от миналата седмица да бъде предотвратен и как?

Можеше да бъде предотвратен. Имало е няколко повратни момента преди настъпването му. Човекът е бил технически неподготвен и незапознат с условията на планината и специфичния терен. Това е един гребен, централното било на Стара планина. Започва да се стеснява от хижа Добрила и продължава до връх Ботев или така известният алпийски траверс на Старопланинското било. Мъжът е бил дори без алпийски котки. Това са нещата, които си слагаш на обувките и те задържат, докато се катериш. Прочетох коментари в социалните мрежи дали са били нужни. Щом имаш понятието „зимна планина“, то автоматично включва алпийски котки. „Не стъпвам там през зимата без алпийски котки!“-това е закон. Не знам как загиналият е стигнал изобщо до връх Ботев.

В същия район всяка година има жертви. 90% от случаите се дължат на липсата на котки. Аз съм потресен от случая. За мен това е безотговорно към своя живот, живота на хората, с които си и на тези, на които разчиташ да те спасят.

Подценяването на метеорологичните условия ли е основната причина за инциденти през зимата?

Основно са свързани с това. Метеорологичният фактор е единственият, който не контролираш и с който трябва да се съобразяваш на 100%.

При какви условия в никакъв случай не трябва да излизаме в планината?

Инстинкта ни го подсказва – силен вятър, буря, независимо дали е лятна или силен снеговалеж. Мъглата или ниската облачност е непредсказуема и може да се случи много бързо. Но това се случва в определени региона като централното било на Стара планина. Мястото е известно с това, че времето се сменя буквално за минути.

Може би най-важният зимен фактор, който трябва да се следи е зимната лавиноопасност. Провеждат се достъпни за всички лавинни курсове, на които се обяснява в детайли. Наясно съм, че не всеки може да отдели време и ресурси за тях. Но хората, които ги провеждат правят редовни снежни профили на планината и публикуват онлайн данните.

На какво са изложени планинските спасители в такива ситуации?

Планинските спасителни служби са на доброволни начала. Спасителите излагат живота си на абсолютно същия риск. Планината е еднакво опасна за всички.

България е планинска държава без спасителен хеликоптер.

Спасителните отряди са били в Стара планина 11 часа, а с наличието на хеликоптер тази акция щеше да трае час – час и половина максимум.

Как трябва да реагираме ако все пак се загубим в планината през зимата?

На първо място трябва да се постараем това да не се случва. С всеки един изминал сезон планината буквално е различна. Няма формула, която да следваш, защото всичко се променя.

Какви са основните правила за зимен туризъм?

Относно екипировката – термобельо, подходящи обувки и алпийски котки. Да следим условията в мястото, където отиваме. Да имаме ясна представа за това какъв ще е преходът. Даваме на някой т.н. контролно време – кога трябва да сляза и да се обадя. Направим ли това в зимната планина ще открием един прекрасен свят.

Източник: gramofona.com