За човешката природа на крайностите или как да балансираме в тези тревожни времена

С психолога Теодора Станчева разговаряме за тревожното време, в което живеем.

Коледните и Новогодишни празници обикновено се асоциират с най-веселото време от годината. Но тогава се повишават и депресиите, тревожността. На какво се дължи това?

В основата на празника е заложена заедността, споделянето и то споделянето на любов и внимание, чувството за принадлежност към най – значимата малка общност за човека – а именно семейството. Дори да не го осъзнаваме, всичко това е кодирано в нас, като изконни човешки потребности и ако се сблъскаме с НЕпреживяване на гореописаното – започваме да страдаме. Същият този код ни припомня, че нещо не е наред, има нещо фундаментално важно, което липсва в живота ни. И понякога, това може да бъде една по – дългосрочна равносметка: “аз така ли откъснато живея по – принцип, имам ли с кого да преживявам системно заедността и радостта от споделяне, как присъства любовта в живота ми…?” Тези въпроси обикновено са неосъзнато присъстващи вътре в нас, по – скоро се проектират в нашето несъзнавано и ни карат да се чувстваме по необяснимо депресивен или тревожен начин, затова е необходимо просто да си зададем въпроса: “Защо се чувствам така?”.

Обикновено е достатъчна първа малка стъпка към извеждане на част от подсъзнателното напрежение, към осветляването и разбирането му на съзнателен план.

Как да преодолеем тези чувства, предвид и необичайната обстановка, в която се намира човечеството тази година – изолация, породена от световна пандемия?

Както вече споменах, първата стъпка относно работата с нашите чувства е: разговор със себе си. Прекалено сме автоматични, това е основният проблем. Човечеството не е свикнало да получава отвън регулация на своите емоции, мисли и състояния. И не е изградило навика да се саморегулира. Никой не ни учи на това, като деца. Класическия вариант на взаимоотношения в детството е: “Плачеш ли? Стегни се, стига се лигави”, а трябва да е: “Плачеш ли? Може би си тъжен или ядосан, може би те е страх?”. Ако никой не ме е питал това, докато съм се чувствала така, като дете, ще ми бъде трудно сама да се запитам, като възрастен. Моят развиващ се детски мозък ще е запомнил, че е нормално да не получавам разбиране отвън.

Чувствата обаче остават в нас, като част от нашата същност и инструментариум за осъществяване на взаимоотношения и разбиране на света. Когато се породят така наречените “негативни чувства”, те ще присъстват като неприятен фон вътре в нас, докато не им дадем име и докато не им позволим да съществуват, за да свършат работата си – “аз съм тъгата вътре в теб, която ти казва, че имаш нужда от близост” – какво важно и хубаво съобщение, нали? Сега това чувството вече не толкова “негативно”.

Доста хора живеят в несигурност, свързана с коронавируса. Има ли адекватни начини за справяне с психическите измерения на това състояние, което продължава вече цяла година?

Като цяло има едно пренагласяне в хората относно страха, едно ново ниво на адаптация към случващото се и много индивидуални начини за справяне и възприемане на ситуацията. Чисто биохимично, продължителното секретиране на стресови хормони в тялото предизвиква фонова тревожност. Един от начините да балансираме е чрез активно движение и саморефлексия: тоест отново самозадаване на въпроси,  относно начините, по които се чувствам и относно симптомите, от всякакъв характер, които биха могли да възникнат в тялото ни.

А как се отразява това на децата – как максимално да им създадем усещане за „нормалност“ след като са отделени от социално общуване в детски градини и училища?

За децата няма какво да се направи, освен да общуват. Повтарям: няма какво да се направи! Няма как, след три годишна възраст, мама и тате да бъдат училище за придобиване социални умения, така както един връстник. Съветвам всички родители да намират начини за контакти, когато е хубаво времето да са навън, за да се съобразим с мерките за сигурност и децата да общуват. В общото здравословно състояние, е включено и психичното здраве.

Тези празници са по-различни, сплотиха ли се семействата по време на кризата или напротив. Има различни статистики, според които разводите се увеличават  и другата крайност – очаква се бейбибум?

Този въпрос, съдържа в себе си и отговорите. Човешката природа е склонна да се проявява в крайности, особено когато е подложена на изпитание. Съвсем ясно можем да видим как това се случва в момента и в зависимост от индивидуалния случай, можем да наблюдаваме желание за прекъсване на даден жизнен цикъл или път: като край на съвместно съжителство или желание за започване на ново начало, чрез създаване на живот. В много случаи можем да видим как един човек минава през първото и съвсем естествено стига до второто. Периода е силно трансформиращ, с особено ускорение, изискващо промяната.

Натоварваме Новата година обикновено с големи очаквания, а тази конкретно –  с още по-големи. Как да се справим с действителността, каквото и да ни очаква?

Именно, като нямаме очаквания! Единственото, което кара хората да се разочароват и да не възприемат действителността такава, каквато е, са представите и очакванията. Ако можем да снижим това бреме от своите близки, както и те да го разтоварят от нас, ще открием, че действителността в своите собствени цветове и цвета на очите на човека отсреща, са най – доброто, което може да ни се случи.

Какво ще пожелаете на читателите ни ?

Пожелавам доверие в себе. Живеем във време, в което истината се превърна в нещо абстрактно. Истината за всеки отделен човек се намира отвътре, не отвън.

Източник: gramofona.com