Катя Пенева-любовен психотерапевт: Да се борим или да се грижим за любовта си

Вследствие на извънредната ситуация въведена в България с оглед овладяването на пандемията все повече хора преживяват проблеми в личните си взаимоотношения. Твърде дългото време, което накара хората да прекарат заедно зад вратите на домовете си доведе до неочаквани обрати след смекчаване на мерките.

„ Тя си събра багажа, остави ми децата и си тръгна. Обичам я и желая да се боря за любовта си. Искам да си я върна“ – поредната история на млад мъж, която вибрира в отсрещната страна на телефона ми.

Така е! Любовта не е за страхливите, нито пък е за тези, които се предават. Проблемите ни възникват тогава, когато сме престанали да полагаме грижа за отношенията си и сме ги превърнали в навик, в рутина, която се е изродила в битовизъм. Работата, парите, кариерата, децата, домакинските задължения и неговите постоянни изисквания. До момента в който някой от двамата си събере багажа и тръшне вратата след себе си. Сценария е банален, но човешките отношения не са игра и в тях няма конкретни правила.

На практика и в най-драматичната серия няма губещи, защото когато обичаш истински, силно и безрезервно няма как да загубиш. Тук старите хора може би ще ми възразят: „ На сила хубост не става!“ Никой не можеш да задържиш до себе си против волята му, нито пък можеш толкова лесно да пренебрегнеш чувствата си и желанието си да си с някой, който толкова силно обичаш. Тогава решаваш, че трябва да се бориш. Полагаш усилие да преодолееш обидата си и влагаш всички средства за да върнеш дерайлиралия влак обратно в семейните релси. Това е неизбежен момент, в който се налага да започнем да полагаме труд в нашата връзка. Защото нищо не ни е дадено даром. Борбата изисква усилие обточено със силна емоция, която неминуемо ще ни донесе страдание, което ще ни изведе от зоната ни на комфорт. На практика никой не може да живее един доволен живот изграден на вътрешната си потребност за удобство. В желанието си да съхраним и изградим отношенията си, ние ежедневно полагаме усилия, които изискват конкретно действие, поемане на ангажименти и задължения, които допринасят за домашния уют.

Когато обичаме някой, желаем той да се чувства добре и е редно да сме отговорни за поведението си спрямо него. А това изисква много внимание. Хората се отегчават или просто губят интерес към другия партньор, когато усетят, че не са харесвани и не са обект на желанията му. На практика ние се отегчаваме от всичко онова, което правим рутинно и това, което вече е спряло да изисква нашето внимание. За много хора полагането на специални грижи в отношенията и в дома ще бъде твърде натоварващо, но ще допринесе за един по-емоционален и ангажиращ процес, в който загърбваме собственото си удобство за да създадем многообразие, което ни вади от рутината на семейното битуване. Личното ни отношение и енергията, която влагаме вдъхват живот във връзката ни. Ние реално не се борим за съществуващата си любов или за тази, която очакваме да си върнем отново. С нашето позитивно отношение всекидневно преобличаме нашите чувства в нови дрехи и това ни кара да се чувстваме обновени. А всеки човек заслужава някой, за който да бъде приоритет. Някой, който те кара да се чувстваш специален и единствен. Не е необходимо да се борите за другия с юмруци. Понякога е достатъчно само да си помечтаете, да планирате живота си заедно.

Да погледнеш трудностите  през благодатта която ти дават. Така както няма напразен труд,  няма и изпитания, които не си е струвало да преодолеем. В светлината на бъдещето, тежкото ни минало си е заслужавало да бъде преживяно. Когато в определен период на съвместен живот си престанал да се грижиш за отношенията с партньора си идва момента да се бориш, да положиш онзи труд и внимание, които си пропуснал в годините. Защото всичко друго е равносилно на изоставяне. А никой не заслужава да бъде разлюбен. Защото ако вие не сте готови да работите за общото си добруване, тогава другия заслужава нещо по-добро. А завръщането винаги е най-хубаво, когато усетиш, че си желан и обичан.

Всичко друго се усеща като изоставяне. Никой не заслужава да бъде изоставен, особенно в момент на нужда.

Ако не сте готови да се борите за любовта, тогава тя заслужава нещо по-добро/ той заслужава нещо по-добро.

Не е задължително борбата за нас да е с юмруци, но може да бъде с решения, които те правят, по който те планират живота си, начина, по който те прощават и правят всичко, за да запазят връзката ви заедно.

Всичко друго се усеща като изоставяне. Никой не заслужава да бъде изоставен, особенно в момент на нужда.

Разбира се твърде много внимание или твърде много борба ни кара да чувстваме връзката, като твърде много работа, но връзката, която не изисква никаква енергия е мъртва връзка.

Хората имат много желания и копнежи. Ние често искаме повече, отколкото е добре за нас и това никога няма да се промени, когато става за внимание и любов.

Ние искаме да бъдем обичани, искаме да се грижим за някого, което е страхотно с изключение на всички тези неща, които ние искаме да направим за да изградим по-широка зона на комфорт.

Намирането на някой, за когото си си струва борбата е увеличаване на тази зона в по-бурен живот.

Въпросът е дали обичаш този човек достатъчно за да пристъпиш извън комфортната си зона и да се бориш за него или нея?

Една от основните причини за любовта, която си струва да се борим е единственият вид връзка, която ще запази вниманието ни за дълго достатъчно.

Хората се отегчават от неща и хора, които не изискват до някъде постоянно внимание.

Разбира се твърде много внимание или твърде много борба ни кара да чувстваме връзката, като твърде много работа, но връзката, която не изисква никаква енергия е мъртва връзка.

Борбата не е само за съществуващата любов, тя е и за намирането на любовта.

Всеки мъж или жена заслужават някой, който ги обича твърде много, че той или тя ще бъде готов да се бори за тях със зъби и нокти.

Ако наистина мислите за него, като човек, готов да се бори за вас, за да ви защити, да водите заедно своите битки, ако е необходимо е точно причината човешките същества да си партнират, за да започнем от това.

Ние като че ли имаме това вкоренено в нас, буквално се нуждаем от партньор, в който най-малкото вярваме, че ще се бори за нас.

Не е задължително борбата за нас да е с юмруци, но може да бъде с решения, които те правят, по който те планират живота си, начина, по който те прощават и правят всичко, за да запазят връзката ви заедно.

Всичко друго се усеща като изоставяне. Никой не заслужава да бъде изоставен, особенно в момент на нужда.

Ако не сте готови да се борите за любовта, тогава тя заслужава нещо по-добро/ той заслужава нещо по-добро.

Борбата е усилие, обточено със силна емоция и неминуемо ще ти донесе страдание. Все едно да гребеш срещу течението. Можеш да гребеш колкото си искаш, но няма да стигнеш далеч. Най-вероятно причината да го правиш произтича от предубедената представа за това как искаш да се държи твоят партньор. Това няма нищо общо с опознаването му в неговата истинска същност, затова рядко дава добър резултат.“

За любовта се бориш, много трябва да се бориш!

Тук баба ми може би ще ми каже: „На сила хубост не става, момичето ми! Или се влюбваш в някой и се обичате, или просто не става!”

Но тогава аз с решителна усмивка мога да я прекъсна и да й кажа друго: „Любовта е трудна, много трудна. И трябва много да се бориш, но си заслужава!”

Най-лесното е да срещнеш някой, да се влюбиш в него и да заживеете щастливо.

Но не това е любовта!

Любовта е в изпитанията, които ви праща съдбата. Във всички онези трудни моменти, в които ви преземява на земята, в които ви мачка, в които сте на крачка от това да се откажете един от друг. Но не го правите! Ето това е любовта!

Силата да се изправиш, силата да погледнеш любимия в очите и да му се извиниш от сърце, когато си сгрешил. Силата да забравиш за егото си, да го прегърнеш силно и да му простиш обидите, грешките… всичко да му простиш!

Трудно е да, много е трудно, но ти не спирай да се бориш!

Любовта е да осъзнаеш, че вече не си само ти, не са само твоите желания, не са само твоите емоции.

Любовта е да пренебрегнеш себе си, понякога, заради щастието на другия. Както и обратното.

Любовта е компромиси, търпение, смирение, грешки, прошки, изпитания, борба!

Но любовта също така е онова, за което си струва да се будиш всяка сутрин, още по-решителен и силен и да си кажеш: „Ще се боря!”

Любовта също така са най-нежни ръце, онази най-топла прегръдка, която те кара да забравиш за всички грижи!

Любовта е онази подкрепа от любимия човек, която те мотивира и те кара да бъдеш по-доброто си „Аз”.

Любовта е внимание, уважение, ласки, нежност, уют, топлина, две ръце, две очи, няколко думи, целия свят!

Любовта, мили мои, е щастие, едно голямо щастие!

А кой не е готов да се бори/ отстоява за щастието си? Кой?!

Да предположим, че сме срещнали човека, който ни кара да се чувстваме привлечени и навсякъде около нас пърхат пеперуди. Да кажем, че сме се престрашили, отворили сме сърцето си и сме се гмурнали надълбоко. Неизбежен е обаче моментът, в който се налага да започнем да полагаме усилия за нашата връзка. Защото никой огън не гори без някой да слага дърва в него.

„Усилието е естествена част от процеса. Така де, дори да има един милион долара, пръснати на пода пред теб, пак трябва да размърдаш хубавото си дупе и да ги събереш. Усилието е задължително. Но усилието няма нищо общо с борбата.

Сервет Хасан

Не можеш да накараш никоя връзка да „проработи„, макар че всеки един от нас е опитвал в даден етап на живота си. Рано или късно се осъзнаваме и изричаме популярната поговорка „Аз не съм окей, ти не си окей и това е окей!“

Глупаво е да се борим, да страдаме, да се лутаме напред-назад, само за да сме обвързани или от страх от самотата. Да полагаме усилия означава да не започваме всяко второ изречение с ТИ, а да обърнем лъча на светлината към себе си.

Това е смисленото усилие да осветим онези тъмни кътчета в душата си, от които и самите ние се страхуваме. Може да се срещнем с много неочаквани отговори, които не достигат до съзнанието ни.

Хората имат много желания и копнежи. Ние често искаме повече, отколкото е добре за нас и това никога няма да се промени, когато става за внимание и любов.

Ние искаме да бъдем обичани, искаме да се грижим за някого, което е страхотно с изключение на всички тези неща, които ние искаме да направим за да изградим по-широка зона на комфорт.

Никой неможе да живее един щастлив живот изцяло изграден на вътрешната си комфортна зона. Намирането на някой, за когото си си струва борбата е увеличаване на тази зона в по-бурен живот.

Въпросът е дали обичаш този човек достатъчно за да пристъпиш извън комфортната си зона и да се бориш за него или нея?

Една от основните причини за любовта, която си струва да се борим е единственият вид връзка, която ще запази вниманието ни за дълго достатъчно.

Хората се отегчават от неща и хора, които не изискват до някъде постоянно внимание.

Разбира се твърде много внимание или твърде много борба ни кара да чувстваме връзката, като твърде много работа, но връзката, която не изисква никаква енергия е мъртва връзка.

Борбата не е само за съществуващата любов, тя е и за намирането на любовта.

Всеки мъж или жена заслужават някой, който ги обича твърде много, че той или тя ще бъде готов да се бори за тях със зъби и нокти.

Ако наистина мислите за него, като човек, готов да се бори за вас, за да ви защити, да водите заедно своите битки, ако е необходимо е точно причината човешките същества да си партнират, за да започнем от това.

Ние като че ли имаме това вкоренено в нас, буквално се нуждаем от партньор, в който най-малкото вярваме, че ще се бори за нас.

Не е задължително борбата за нас да е с юмруци, но може да бъде с решения, които те правят, по който те планират живота си, начина, по който те прощават и правят всичко, за да запазят връзката ви заедно.

Всичко друго се усеща като изоставяне. Никой не заслужава да бъде изоставен, особенно в момент на нужда.

Ако не сте готови да се борите за любовта, тогава тя заслужава нещо по-добро/ той заслужава нещо по-добро.

Вие заслужавате нещо по-добро.

Да се бориш за този, когото обичаш, не означава, че трябва да изоставиш себе си в процеса. Имаме предварително създадена представа, че любовта не трябва да бъде лесна. Че е трудна, защото се печели. Любовта е всичко, но не и лесна, така че телата ни могат да се учат от трудностите. Всеки романтичен филм има подобен сюжет. Бориш се за това, което искаш. Особено за любовта. Но не губи себе си с мисълта да се бориш за някого. Колкото повече се бориш, за да получиш някого, който да бъде твой, толкова повече губиш любовта, която имаш към себе си. Ставаш толкова влюбена в мисълта да имаш един човек в живота си, че да обичаш себе си остава на заден план. Нито един от филмите не показва това. Нито един от тях не анализира мислите вътре в съзнанието на тези, които несъзнателно са влезли в едностранчиви отношения. Едностранна битка. Прекалено реалистично е да се показва, защото в двучасов период от време има достатъчно предполагаема реалност.

Да се бориш за този, когото обичаш, не означава, че трябва да изоставиш себе си в процеса. Имаме предварително създадена представа, че любовта не трябва да бъде лесна. Че е трудна, защото се печели. Любовта е всичко, но не и лесна, така че телата ни могат да се учат от трудностите. Всеки романтичен филм има подобен сюжет. Бориш се за това, което искаш. Особено за любовта. Но не губи себе си с мисълта да се бориш за някого. Колкото повече се бориш, за да получиш някого, който да бъде твой, толкова повече губиш любовта, която имаш към себе си. Ставаш толкова влюбена в мисълта да имаш един човек в живота си, че да обичаш себе си остава на заден план. Нито един от филмите не показва това. Нито един от тях не анализира мислите вътре в съзнанието на тези, които несъзнателно са влезли в едностранчиви отношения. Едностранна битка. Прекалено реалистично е да се показва, защото в двучасов период от време има достатъчно предполагаема реалност.

Защо обичаме хора, с които не можем да бъдем?

Вечната любов е уморителна, подлудяваща и разрушителна. Но, за нещастие, нашето емоционално развитие не е достатъчно силно, за да избегне този тип страдание. Ние сме готови да се погребем под парчета счупено стъкло, страдащи и наранени.

Може би вината е в романтичната идея, която изхожда от вярата, че сме на правилния път. Независимо колко болка изпитваме в дъното на сърцето си. Но какво се случва с нас? Защо продължаваме да изпитваме този импулс, това фатално привличане? Ето няколко причини за невъзможната любов:

• Потисната тревожност

Понякога искаме и се нуждаем да сме близо до някой човек, независимо кой е той, само за да бъде с нас и да ни дарява с увереност. Тази потребност провокира немалка тревожност. Тя може да бъде неутрализирана чрез присъствието на човека до нас.

Когато същият човек не е там, тревожността се разраства и приема огромни размери. Започваме неистово да търсим любовта му, защото само тя ни дарява със спокойствие. Според психолозите Синди Хазан и Филип Р. Шейвър този начин на мислене и чувстване е категорично нездравословен.

• Представите ни за романтиката: да се борим въпреки всичко

Учили са ни, че любовта трае и в добри, и в лоши времена. Но струва ли си да приемаме всичко, което се случва? Ако го правим, това вече не е резултат от избора ни, а от факта, че сме накарани да мислим по този начин (неистинно и вредно).

Вижте и: 6 навика на щастливите двойки

• Вниманието

Напълно логично е. Макар и да ни е трудно да повярваме, понякога се влюбваме безнадеждно в даден човек, само защото ни е обърнал внимание. Това очевидно говори за наличието на емоционални потребности и желанието да усетим приемане от друг човек.

• Искаме, но не точно

Странно, но факт. Някои хора попадат в капана на невъзможната любов, тъкмо защото искат да избегнат интимност. Този тип хора живеят в идеална въображаема реалност, където любовта им остава завинаги идеализирана.

Според психолога Линда Хач те търсят взаимоотношения, в които другият човек ще ги отхвърли или изостави. Това е начинът им да се чувстват „в безопасност“, далеч от уязвимостта, която истинската интимност неизбежно създава. Близостта с друг човек за тях е нещо, което крие прекалено много опасности.

• Недостижимостта на обекта на любовта повишава неговата стойност

Това е отличен пример за платоничната или несподелената любов. Хектор Дж. Барнс твърди, че логиката в този случай е очевидна. Ограничените ресурси повишават стойността, а изобилието от ресурси я понижават.

Същият продукт стават луксозен, защото не можем да го имаме. Така стойността на недостижимия човек може да се повиши до неподозирани висини. Какво може да бъде по-трудно достижимо от човек, който вече е обвързан? Или пък по-примамливо от човек, който всеки друг желае (например актьор или най-красивото момче в класа)?

• Възхищение

Любовта не означава само щастие, тя изразява възможност. Понякога единственото нещо, което ни свързва с това чувство, са покачването на адреналина и стремежът да има смисъл, заради който живеем.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!