Катя Пенева-любовен психотерапевт: Любов? Къде си?

Партньорските ни отношения са като мелница, ден след ден, дните троши. Като пясъчен часовник, в който съвместното ни време се процежда през тесния стъклен отвор за да отброява минутите на общите ни грижи и тегоби и ако не сме достатъчно отговорни той ще спре. И понякога е много трудно. Двойките навлизат в период, в който е дошло време отношенията да преминат през основно реконструиране. Досегашният модел вече е износен от употреба и не работи. Хората се чувстват неудовлетворени един от друг и не знаят къде е причината. Някъде те стяга, някъде боли.

Когато една система бива разстроена, то е защото се нуждае от ремонт, от промяна, която ще  доведе до осъзнаване на механизмите, които работят добре и тези, които са се амортизирали и са за подмяна. За съжаление и към настоящия момент продължаваме да се отнасяме към брака си като към сделка, като към нещо, което трябва да задоволи личните ни нужди и когато в определен момент това не се случва, човек се чувства разочарован. Но ако пък сте оставили цялата грижа за дома и финансите на другия, то безспорно ще се стигне до изчерпване. Един особено тежък товар, който води до пълно изтощение. А себеотдаването, често се приема за даденост без никаква стойност и не се цени. Вие лесно ще се адаптирате към настоящите материални ползи и ще търсите още по-големи. За съжаление във взаимоотношенията си днес хората са по-склонни да задушават потенциала си, отколкото да се стимулират взаимно. Това разбира се не би се случило ако към връзката си подхождате като към територия, в която можете заедно да влагате повече за да разширявате духовното си пространство и да израствате. Развитието на интелектуалния потенциал увеличава способността на хората да организират живота си по по-смислен и удовлетворяващ ги начин. Личният просперитет прави връзката още по-динамична и смислена. Въпреки, че това реално означава да се натоварим с още повече ангажименти, живота на партньорите се превръща в едно поле в което вместо да воюват, те споделят свои нови идеи и реализирани планове. Ще сложим розовите очила и скъпия парфюм, но не за да заличим нечистоплътното си съвместно минало, а защото сме на границата в живота си, която ни дава шанс прекрачвайки я да станем  по-зрели като приемем посланията на времето, та макар и с горчив оттенък. Ще поемем отговорността за собствените си негативи и последствията от тях. Важното е да не се обвиняваме взаимно за отминалите си прегрешения. В една здрава връзка негативните емоции не са за пренебрегване, особено когато те биват приемани с разбиране и подкрепа.

Лично за мен проблема в повечето хора е страха да разкрият и реализират своя потенциал вътре в семейството, а не извън неговите рамки. Притесняват се, че ако започнат да наливат нови основи, то те няма да бъдат подкрепени и ще загубят добронамереността на партньора си. Ще пропилеят твърде много време и в края на краищата ще размътят  водата в семейното си блато. Страхуват се, че ако следват своите цели, то това ще бъде за сметка на семейните ангажименти, в които трудно може да се балансира. Защото приемаме, че не сме достатъчно съвършени за да поддържаме личностното си развитие, домашния уют и семейните си отношения в хармония. Особено жените винаги се претоварват физически в домакинството за сметка на това да развиват други опитности в различни сфери на живота, а това им тежи. От там нататък и по естествен начин идва на свои ред завистта, в която другия ги превъзхожда, защото са  му осигурили домашния комфорт и щастливи деца. И така несъзнателно се задушаваме. Оплитаме се от желания, които очакваме другия да задоволи, защото по незнайна причина с течението на времето не сме успели да ги удовлетворим и някой ни е задължен. Станали сме твърде зависими и уязвими в общия си дом. Чувстваме се в правото си да недоволстваме, докато на края не претоварим семейната си система с разочарования и тя откаже да работи. И тогава някой от двамата ще изостави пясъчния часовник, оставяйки и последната песъчинка да изтече заедно с последното зрънце любов. И ще дойде онзи мрак, в който в ледената зима ще викаме:

• Любов? Къде си?

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!