Катя Пенева-любовен психотерапевт: Сама с малко дете

Понякога пътищата им поемат в различни посоки. Дори и без решение на съда, детето в повечето случаи остава при майката. Бащата може да го взима по предварителна уговорка.

Скоро една моя клиентка, която посети кабинета ми сподели, че е много търсена и желана жена, но само за една среща, или докато другият отсреща разбере за  семейния и статус на самотна майка. Хлапето не е много голямо, но е самостоятелно и честите и нощни отсъствия се налага да оправдава с дежурства в близката болница.

Много тъжна и реално необвързана, копнееща да срещне мъж с който да създаде дългосрочна партньорска връзка. За съжаление в тази ситуация трудно стигала и до дълготраен флирт.

Докато ми разказва историята си, се опитвам да надникна зад завесите на тежкото и ежедневие. Макар все още на тридесет и пет години, видимо привлекателна и без излишни килограми, тя отблъсква мъжете от себе си. Допускам, че в основата на проблема и вероятно са постоянните и професионални ангажименти, допълнителната почасова работа и недоброто и материално положение. И все пак защо една толкова млада и очарователна жена, копнееща за любов и подкрепа не може да срещне сериозен мъж? Отново.

Детето ли е пречка? Вероятно причината е в нея. Много жени след раздяла  се капсулират в себе си за да преживеят болезнената травма. Издигат крепостни стени срещу света, за да защитят себе си и детето си от нови разочарования и рани. Критериите им към живота и към бъдещият им партньор са нереалистично завишени. Предвид предишния им негативен опит те едва ли търсят само целувка за лека нощ и онова романтично „Обичам те“. В новите си изисквания те са по-скоро прагматично настроени. Искат от мъжа да е финансово стабилен, искат сигурност и поемане на отговорност, защото знаят, че точно това е, от което има нужда и детето.

Не са изключени и крайности, в които жената изцяло се посвещава на нуждите на „изоставено от баща си дете“ и е склонна да пренебрегне емоционалните си потребности от значим за нея мъж. В този сценарий другият е само присъствие, но не и равностоен партньор. Подобна ситуация би застрашила всяка една бъдеща връзка, в която другият очаква подобаващо внимание. Макар и вече да е поотраснало детето, то може да изисква постоянна грижа и по-добро финансово обезпечаване. Това също може да създаде пречки, поставяйки майката с в постоянна зависимост. Всяко едно дете има право да живее достоен живот и това понякога е непосилно за възможностите на една жена. В този случай желанието й да намери подходящ човек до себе си е свързано основно с потребността й да има финансов донор, който да облекчи нерадостното й битие.

А мъжете в нашето българско съвремие съвсем не са глупави и много трудно биха направили каквито и да е жертви дори, и само в името на любовта. Много от самотните майки продължават да поддържат дипломатични отношения със своите бивши партньори-бащи на децата им. Това е в интерес както на майката, така и на детето, което не трябва да загубва емоционална връзка с другия родител. Но реално бившият съпруг под претекст за по-добра грижа към детето може да си позволи да упражнява и контрол върху „разюзданата майка“. Чести телефонни разговори или срещи, в които тя вече макар и свободна жена, трябва да дава обяснение за своето „неморално“ поведение. И тези отношения понякога са много сложни! Бивш и бъдещ мъж, дете и една самотна и стресирана жена помежду им.

Колко трудно се оказва понякога да бъдем добри втори родители и дали изобщо сме способни на това? Много по-лесно можем да закупим старо жилище и да го реновираме, отколкото да създадем отношения с човек, който носи своето болезнено минало и товара дете. Като, че ли българският мъж не е склонен на излишни жестове щом това пряко ще засегне личното му пространство и ще ограничи свободата му. Присъствието на „заварено“ дете, ще намали доходите му и вероятно ще окаже влияние на професионалната му кариера. А и как ще делиш любовта и грижата на любимата жена с някой друг невръстен хлапак?

Ех, чуждото си е чуждо и вероятно е голямо изпитание и за двамата партньори да се справят с предизвикателствата, които поставят децата им от предишни връзки. Независимо от това, не зная дали си струва постоянно да гоним идеалното щастие, в което всичко в живота ни е „по-мед и масло“.

И заживели щастливо и безпроблемно, като че ли си остава една илюзия във всички модели на партниране с деца или без деца. В този ред на мисли, ако човек има добри намерения и желае да изгражда хармонични отношения би следвало да го прави, без да калкулира отрицателните стойности на отсрещната страна. Защото децата ни са за много кратко време с нас. Идват за да ги отгледаме и след това литват за да търсят свои хоризонти. И тогава ще имаме достатъчно време да се наслаждаваме на добри отношения стига те да са положени в основата на една искрена и безусловна любов.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!