Катя Пенева-любовен психотерапевт: Считаме всяка бивша връзка за провал

Понякога ни е много трудно, а често и непосилно да преживеем всяка една своя бивша връзка и да продължим напред. Може и да ни се струва, че сме успели, но натрупването на негативните емоции, които сме складирали в съзнанието си ни тежат като воденичен камък. Дърпат ни назад с такава сила, без значение колко време е минало и какви са настоящите отношения с партньорите ни.

Всяка раздяла е горчива  и ни дава усещането за личен провал. Споменът все още е жив и сякаш продължава ни държи вързани към щастливите моменти, които сме имали и не ни дава възможност да продължим напред. Тъжни и гневни сме. Не сме успели да изградим стабилна връзка и в самотата си се чувстваме несигурни. Липсва ни усещането за привързаност, за принадлежност, за грижа към другия. Това от своя страна напълно обезсмисля личния ни живот и кара много хора преживели провали и разочарования в интимен план да се насочат към дейности, които зависят изцяло от индивидуалните им способности.

Старите хора казват, че времето лекува, или „ ще ти мине като на куче рана“. Но колкото и да минава времето то по скоро изтрива негативните ни спомени в миналото и подсилва положителните, сякаш за да ни накара да се чувстваме още по-нещастни и неуспели, нереализирани.

Склонни сме да идеализираме бившите си партньори и да им поставяме ореол. Защото травмата от раздялата се загнездва дълбоко в съзнанието ни и е възможно да не бъде излекувана никога. Омаловажаването на болката от раздялата, замяната на партньора с нов или безразборните контакти в стил „клин, клин избива“ няма да ни направят по-витални или да ни решат проблема с апатията, а това от своя страна ще ни направи неспособни да изграждаме трайни връзки, от страх че ще се провалим. А нестихващата жажда за любов и нежност блика в душите ни и не ни дава покой.

Влошените взаимоотношения в края на всяка връзка са ужасен травматичен спомен. Емоционалните бури, през които преминават партньорите, оставят болезнени рани от обиди, гняв, обвинения и самосъжаление. Иска ти се всичко да не е приключило толкова зле.

Трудно е когато не само си загубил близък човек, но и когато този човек се е превърнал във враг. Понякога са нужни години за да се освободим от тъгата по загубата на любимия си. Дни и нощи емоциите ни се редуват една след друга и ни изгарят от вътре. Именно този горчив коктейл, с който всекидневно тровим душата си ни пречи да продължим напред и може да ни разболее физически. Болезнените чувства напират и не ни дават отговор на въпросите, които бушуват вътре в нас.

„ Ами ако не бях постъпил така, дали нямаше да е по-различно?“. Често се страхуваме  да си признаем колко много страдаме от липсата на конкретен човек в живота си, защото

– „ Ех баби, ти защо плачеш, виж колко мъже има на този свят. Точно за този ли ще съжаляваш?“. И те е срам да си признаеш, защото в очите на останалите хора няма да изглеждаш достатъчно силен. Тогава трябва да спреш да мислиш или да се опиташ да осмислиш времето си с други полезни неща за да забравиш, да преглътнеш болката по отминалата любов.

Де да ставаше толкова лесно. Трудно е защото си загубил всякаква надежда, че в бъдещето можеш да имаш някоя по-добра среща. Спомням си един приятел преди години се успокояваше като си казваше на глас, че след всяка провалена връзка идва нова, още по-красива и по-успешна. Този човек още чака на гарата.

Отчаяние и страх се редуват, но всяка негативна емоция си има и обратна страна и това не е смелостта, а любовта. Любовта, която ни кара да простим, любовта която ни кара погледнем с благодарност в миналото си и да се самосъхраним за да преодолеем всяко едно ограничение за да можем да се освободим от всичко, което ненужно ни тежи и ни дърпа назад. Да отворим сърцата си за една нова среща с някой друг, с който ще споделим своя съкровен и добре пазен интимен свят. А любовта, както всяко нещо, си има начало-прекрасно и бурно, но за жалост, в някой случаи си има и край, почти винаги болезнен. Но ако осъзнаем факта, че раздялата с някой може да е смазваща, и  подобно на много тежки моменти в живота, може да бъде и полезен урок, ще приемем този край за естествена развръзка на едни недостатъчно зрели, а понякога и болестотворни взаимоотношения и ще знаем как да продължим напред.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!