Никулден – традиции и обичаи


На 6 декември църквата почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, а в народния календар празникът е известен като Никулден – един от най-големите български празници. Свети Никола, както е българското име на светеца, е почитан като покровител на моряците, рибарите и необятните морски дълбини, както и на изпадналите в беда корабокрушенци. Отскоро, празникът се отбелязва с особена почит и от банкерите.
Свети Никола е роден в Ликия, Малоазийска провинция, през 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ, като участва в Първия вселенски Никейски църковен събор.
Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци /св. Йоан, св. Илия, св. Василий, св. Петър, св. Атанас и Свети Никола/, за него /св. Никола/ останали моретата и океаните. Една легенда разказва как веднъж той излязъл със своите другари в морето и се извила страховита буря, която продънила лодката. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил голяма риба, с която запушил зейналото дъно. Така всички се прибрали на сушата живи и здрави, а за да му се отблагодарят за добрината, сготвили на Свети Никола шаран. Именно оттук се е запазила традицията на празничната трапеза на Никулден да присъства рибен курбан.
Когато домакинята почиства рибата от люспите, трябва много да внимава да не паднат на земята, тъй като заедно с тях ще „изпадне“ и имането на дома. Според друго вярване, ако някой настъпи падналите рибешки люспи, ще се разболее.
И тъй като народът ни вярвал, че шаранът е „слуга“ на Свети Никола, той задължително присъства на празничната софра.
Традиционното ястие, което обикновено се приготвя, се нарича рибник – шаранът се пълни с ориз, лук, орехи, стафиди и булгур, след което се увива в квасено тесто и се пече. Освен него, домакинята замесва обреден хляб, който е украсен с фигура на риба, лодка или друг символичен образ, характеризиращ светеца. На трапезата трябва да има и постни ястия, като сърми, боб, чушки, варена царевица и жито.
Преди семейството да се събере около празничната софра, рибникът и обредният хляб се освещават и едва тогава се консумират. Част от тях се раздават и на съседите, а трапезата не се вдига през целия ден.
Освен на рибарите, моряците и тези, които са кръстени на него, Свети Никола покровителства и семейството, поради което традицията повелява на Никулден да се организира родов празник, наричан още молитва, служба, черква. На него се канят всички близки – роднини, кумове и съседи, а сбирката около голямата и осветена трапеза завършва с много песни и веселие. След като свещеникът прикади празничните блюда, отнася опашката на шарана със себе си. Костите на рибата не се изхвърлят, а се заравят в земята, хвърлят се в течаща вода или се изгарят, за да се запази и умножи както плодородието, така и семейното благоденствие.
Според обичая, единствено костта от главата на шарана се запазва, тъй като според народните вярвания притежава магическа лечебна сила. Тя е с формата на кръст и се нарича още „кръхче“ или „дъна“. Майките я пришивали на шапките на дечицата си, за да ги пази от болести и уроки. Вярвало се, че предпазвала и дома от злини.
Обредността на Никулден е свързана както с коледарските, така и със сурвакарските обичаи. В Странджанско, например, всички момци – коледари посещават дома на своя „станеник“ след празника, за да му отправят тържествена покана да бъде водач на коледарската им дружина.
Ако Свети Никола е закрилник на селото, в негова чест се коли теле или бик, въпреки че празникът е по времето на коледните пости. В този случай ролята на жертвеното животно е да омилостиви светеца. Ястията, предназначени за обредната трапеза, се подреждат на земята върху предварително постлани кърпи, като хлябовете се подреждат един върху друг и върху тях се оформя купен от варено жито.
По традиция, на Никулден българските рибари и моряци поставят край на есенно-зимния риболов, а последния улов се принася в жертва на светеца. Заедно със своите семейства, те участват в тържествена църковна литургия, след която се устройват общи празнични трапези, посветени на светеца.
На Никулден имен ден празнуват: Николай, Никола, Николина, Нина, Нино, Николета, Ненка и Кольо.
/LifeStyle Framar.bg от Framar.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!