Психологът отговаря: Как да се измъкна от омагьосания водовъртеж на „Изобщо не ми върви“…

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на [email protected] 

„Здравейте от както започна есенния сезон все нещо лошо ми се случва. Загубих си работата, след това си счупих ръката, онзи ден и детето ми се разболя. Все нещо не върви. Имам усещането, че съм в някакъв омагьосан водовъртеж и не зная как да се измъкна от тази дупка, която ме засмуква.“

Допускам какво преживявате. Много често се питаме защо злото никога не идва само? Претърпявайки един провал, след него се изсипва цяла канонада нещастия едно след друго и сякаш няма край. Като, че ли нещо умишлено ни влече на долу, въздух не ни остава и не виждаме светлина. Положението е безнадеждно. Изпитваме гняв, страх, паника, самосъжаляваме се. Човек се чуди кой път да хване. Колкото повече нараства отчаянието ни, толкова повече се стапя и самочувствието ни. Целият ни свят е наопаки, всички са виновни, правителството, икономиката и най-вече съдбата ни. Колкото по-гневни и разочаровани сме толкова по-лошо ни става. Не искаме да преживяваме всички тези злини, но не знайно става така, че като с магнит привличаме точно това, което не желаем. Вече не е останал човек, с който да не сме се скарали и по-лошо просто не може да бъде. Но май сме се излъгали, а най-неприятното тепърва предстои. Чувала съм как възрастните хора успокояват младите с думите: „ След всяка буря изгрява слънце“, „ Всяко зло за добро“. В такива моменти ти е толкова трудно да приемеш добрата вест на злото, а  още по-малко можеш да допуснеш в съзнанието си, че нещо болезнено може да ти изпълни душата с щастие, било то и след време. Приказките са си приказки, а утеснението в което се намираме с нищо не може да се промени. Излишно е да си втълпяваме, че това което преживяваме е полезно и добро за нас, а и точно в този момент не ни е до житейски мъдрости. Давам си сметка колко е трудно да направим скок в бъдещето при тези обстоятелства. Сякаш сме седнали на една маса със съдбата си в ресторанта и очакваме келнера. Менюто е пред нас и колкото повече се гневим и се оплакваме, токова повече си поръчваме още от същото. Нашите мисли са изцяло концентрирани върху негативните ни преживявания, а не върху това какво бихме могли да направим за да се почувстваме добре и при възникналите обстоятелства.

Най-добрият начин да се справим с трудностите в такива моменти е да отделим време за онова, което преживяваме. Време да се натъжим и време в което да изпитаме цялата тревога на която сме способни. Време, в което можем да се наситим на всяка отрицателна мисъл,  за да се докоснем до най-дълбоката си болка, колкото и непоносима да е тя. Да се върнем за малко назад и да стигнем до мястото в миналото, където сме сгрешили, за да намерим извора на новото знание, което ни е необходимо да тръгнем напред. Разнищвайки всяко едно събитие довело до ситуацията ни в настоящия момент ние ще намерим не само причините, но и ще достигнем до онази истина, която не сме посмели да погледнем в очите. Доста неприятно и изтощително занимание, но с лечебен ефект, което обезсилва силата на всяко едно страдание. Когато приемаме случващото се и не упрекваме никой за бедите си, ние преживяваме смирение и не след дълго ще изпитаме облекчение. В такива мигове спокойствието на духа ни постепенно се възвръща, а от прозореца на душата ни сякаш долавяме свежия морски бриз. Чистият въздух и прохладата която усещате със сигурност няма да реши проблема ви, но ще ви донесе усещане за увереност. Няма човек, който да не е попадал във водовъртежа на живота и винаги всеки един от нас е намирал своята спасителна сламка, която в надеждата му за по-добро бъдеще го е отвеждала на спокойния бряг. Когато въпреки силата на вълнението и вятъра в живота си успеем да се успокоим духом, ние можем да погледнем на ситуацията необременени от тревогата си, и да видим с нови очи възможностите, които тя ни предлага. Дори и една положителна мисъл, може да ни накара да се почувстваме по-добре. А това вече е сериозна крачка към изхода на всяка една ситуация. Нашето отчаяние, обречената ни нагласа за неуспех, усещането ни за безизходица е нашето лично отношение към проблема и това ни отдалечава от зародиша на истинската трудност. Много често дупките, в които пропадаме не са зейнали ями с чудовища, които желаят да ни погълнат, а поредните знаци на живота, които искат да ни насочат в по-добрата за нас посока. Дори и да преживяваме моменти на несгоди ние имаме силата и властта да създадем свой трамплин, от който да се оттласнем нагоре. А веднъж напълнили дробовете си с кислород, много по лесно можем да се насочим към светлината на повърхността. Всяко нещастие и всяко отчаяние си намират доброто начало в пътя към края. А в пътя към всеки край има много сълзи и още повече щастие.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!