Утре е Трифон – Зарезан: Легенди, традиции и ритуали

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.

Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата

 „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“*, а българите се молели с думите „Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много…“.

В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари (14 февруари по стар стил). Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период. Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Празникът носи различни народни наименования. Повсеместно в българските територии той се нарича Трифон Зарезан, но се среща и в други вариантни форми. В Пиротско се нарича „Св. Тривул Зарезой“ или само „Зарезоя“, в Скопско „Св. Трипун“, в Струга го наричат на присмех „Трипун пияницата“, а в Източна Тракия (Малгарско) – „Св. Триун“. На иконата в църквата Св. Георги в гр. Дупница е изобразен с косер и с надпис: „Св. Трифон лозокроец“ (1895 г.). С наименованието „Св. Трифон Чипия“ (Котленско) или „Св. Трифон Безносия“ се свързва следната народна легенда в контекста на битовото християнство. Свети Трифон бил прост лозар, който зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Тя отивала на 40-тия ден от раждането да си чете молитва в църквата. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже Богородица отишла в село при жена му и съобщила, че той си е отрязъл носа. Изплашена Трифоница грабнала кърпи, пепел, сажди, мас и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката – не отгоре надолу, а обратно – отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа.

Централната обредна практика на зарязването в цяла България се нарича: „да зареже лозата“, „да порежат лозето“, „да се закрои лозето“. Цялата народна етимология около името на светеца и производствената практика на лозята насочва към значението на зарязването с косер (или в по-ново време в Източна България със „завана“ – лозарски нож), т.е. обработването, осъразмеряването, орязването, култувирането на лозата.

В Южна България благословията има театрални елементи, като протича под формата на разговор. Стопанинът на лозето, който зарязва, пита:

-Ей, грозде, грозде, кой ще те яде?

Другите мъже отговарят:

-Ний ще те ядем!

Зарязващият:

-Ей, вино, вино, кой ще те пие ?

Отговорът е:

-Ний ще те пиеме!

В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето. Първият реже всички пръчки и казва:

– Добро утро, Трифоново лозе!
Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки,
ветрове и градушки,
вънка от лозето!

Скритият мъж се обажда: „Трифон у лозето!“

Първият мъж отново казва: „Трифоне, чух те, тука ли си?“

Скритият мъж отговаря: „Тука, тука!“

Първият пита: „Къде си, че не те виждам?“

Скритият отвръща: „Не се виждам, от черно и бело грозде.“

Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари – денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли „Трифон Зарезан“.

На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе – Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.

След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за „пияния Трифон“.

След църковната служба, а на някои места и преди това, мъжете се събират по съседски и отиват в лозята. Обредната храна се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре.

В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“.

След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното „зарязване“ на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да „разреши проблема“ с честването на „Трифон зарезан“.

Именници: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо; На този ден празнуват лозарите, градинарите и кръчмарите.

Pravoslavieto.com
* „Трифон Зарезан – светецът-лозар на българите“ Ася Събева Юричкай, списание „Хемус“, брой 1 за 2001 година

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!