BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

148 години без Апостола на Свободата

ПЪРВИЯТ СЛЕД БОГА –

или защо приканвам всички приятели: прочетете тази книга на Неда Антонова за любовта и смъртта на Апостола Васил Левски.

Романът  по новому поднася факти и събития чрез художествения разказ на двама от основните герои – Евгения Боярова и Михаил Въглев. Цялото повествование, описанията и разсъжденията  са от името на  самите герои в романа. Интересно поднесени истини и факти, които  уж знаем от историята, но и до днес пораждат въпроси без отговори. И любознателност да  знаем повече за онова минало.

Най-важният от всички тях – защо за Левски има смъртна присъда  без съд в нарушение на турския Наказателен закон?  Разказът на героите, включително интригуващите спомени на Иванчо х. Пенчович недвусмислено сочат руската политика  в лицето на посланика й в Цариград ген. Игнатиев (граф Лъжко).  С делото си Левски се изправя между двете империи – османската и руската. „Ние сме рибя кост в гърлата на двете империи…ни могат да ни преглътнат, ни могат да ни изплюят…а само да ни владеят. И не свобода ни чака, а ново заробване, ако речем да се поведем по акъла  на някои платени руски шпиони и вестникари“  – думи на Апостола, предадени от Евгения на поредно комитетско събрание.  „За да не изглежда в очите на Европа като поробител, Русия трябва да има пред себе си покорен и благодарен народ“ – така простичко Левски разяснява  защо не трябва да чакаме свободата като дар от „по-големия брат“.

        И за това са толкова искрени и тъжни думите на един от слушателите му: „Ти ли си дошъл твърде рано при нас, Дяконе, или ние сме закъснели за тебе,брате Левски?!“ Като отговори на този философски въпрос идват сюжетите в романа за разрушителната роля на Димитър Николов(Общи), натрапен на Апостола от БРЦК, а  и на хората около него . „Рони се доверието  в Дякона, организацията се подкопава отвътре, тялото се превзема от болестите на алчността и жаждата за власт“ – говори  с болка отец Матей Преображенски, един от най-доверените хора на Апостола.

      В сюжета около провала с обира на пощата в Арабоконашкия проход и действията на героите в романа по време на заседанията на следствената комисия много ярко се открояват силата и влиянието на Левски. Въпреки предателствата на всички около него, той не предава никого. И макар така да не помага на следствената комисия, буди възхищението и респекта  на членовете й към самообладанието, с което брани делото на тайната организация. Думи на Али Саиб паша – председателят на комисията: „Защо, о Аллах, си струпал на едно място толкова сила, хубост и кураж и защо тъкмо мене си турил да ги осъждам…“ А Мазхар паша няма да се посвени да каже: „За нашата Велика империя е чест да има за враг този мъж“.

       В едно свое интервю за книгата писателката Неда Антонова  кратко и ясно обобщава какви сме ние българите – „дребнави в дребното и велики във великото. С гибелта си Левски обръща кармата на България“.  Чрез един от героите си – д-р Елизар- авторката убедително внушава, че и нашият народ като редица други е получил Левски като Божи дар,“ образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и заплашителен. Но пък във всичко истински“. Какво по-истинско от това поколения след поколения в българската земя да израстват мъже на своето време, носещи в душата и сърцето си делото и заветите на Васил Левски!?

        Едно от малките истински неща достигнали до нас е любимата му песен „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“. Текстът изцяло е предаден в книгата и когато влюбената в него Евгения Боярова слуша как Той  пее, усеща „топлата бистра сълза на плачещия мълком“. Поднасяме я тук за всички читатели в изпълнение на тримата с народната певица Милка Андреева и гъдуларя Георги Русев. Отправям благодарности към тях двамата и специално към Руслан Карагьозов, осъществил записа на песента напълно безвъзмездно – нашият музикален венец в памет на Апостола.

И с благодарност към авторката на книгата. Ще я очакваме на среща с читателите в новата библиотека на Бургас през месец април. Ето и линк към песента:

    

Слушайки я, у мнозина може да повдигне плач, мълком, като у Него.

Сполай ти, брате, Левски! И нека Бог прости греховете към Тебе на всички, които ги признават. За да не петнят името и обичта ти към народа български.

Защото загадъчното „Народе????“ всъщност e твоето „Народе мили“!   

Източник: gramofona.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!