26 години природен парк Странджа

Парк „Странджа“ не е най-старият от всички, но несъмнено е най-уникален сред тях в много отношения

На 24 януари ПП „Странджа” навърши 26 години от обявяването му за защитена територия. Тя е превърната в природен парк през януари 1995 година, припомнят от пресцентъра на парка.

Парк „Странджа“ не е най-старият от всички, но несъмнено е най-уникален сред тях в много отношения. Това е най-голямата защитена територия у нас, същевременно най-големият български природен парк, покриващ 1% от територията на страната.

Неговата площ е 1161 квадратни километра. В границите му попадат общо 21 селища, сред които 19 села и 2 града (Малко Търново и Ахтопол). Това го прави уникален сред всички останали природни паркове в България.

Паркът е уникален и в друго отношение – той е единственият от всички 11 защитени територии от неговата категория в България, който има излаз на море. Другият български природен парк който е близо до морето – Златни пясъци, няма пряк допир с морския бряг, тъй като още по време на обявяването му, неговите основатели са решили да не включват плажна ивица към територията му.

По отношение на биологичното разнообразие, в Странджа има най-голям процент горско покритие, най-много видове растения, най-много безгръбначни животни (като почти всяка година учени откриват нови видове както за парка и за България, така и нови за науката.

В парка има и най-много видове риби 42 сладководни и проходни, плюс още около 70 вида, обитаващи крайбрежната акватория; най-много видове земноводни и влечуги (съответно 10 и 25 вида); най-голямо видово разнообразие на бозайниците (62, от които 26 вида прилепи, при общо 33 вида от този разред в България); най-много видове птици (283) сред всички природни паркове у нас.

Днес в ПП „Странджа“ са се съхранили 64 терциерни реликтни вида растения, като за шест от тях паркът е единствено убежище в границите на Европейския съюз. Най-известният от тези 6 вида е странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) – символът на природния парк.

Останалите 5 от тези видове са странджанското бясно дърво (Daphne pontica), кавказката боровинка (Vaccinium arctostaphylos), колхидският джел (Ilex colchica), чашковидната и багрилната звъника (Hypericum calycinum, H. androsaemum).

С цел дългосрочното опазване на уникалната природа и осигуряването на устойчивото социално-икономическо развитие на района на защитената територия, в края на 1995 г. е създадено Управление на (по онова време) Народен парк “Странджа” към тогавашния Комитет по горите. След влизането в сила на Закона за защитените територии през 1998 г. и прекатегоризирането на народните паркове в Национални и Природни, Управлението е преобразувано в Дирекция.

От времето на своето създаване Дирекцията на Природен парк „Странджа“ провежда мероприятия по опазване и възстановяване на биологичното и ландшафтното разнообразие, извършва образователни, популяризаторски и консултантски дейности, целящи повишаване на екологичната култура, оказва съдействие при провеждането на учебни практики на студенти от биологични, екологични и лесовъдски специалности, съдейства при провеждането на научни и научно-приложни дейности на парковата територия.

Екипът на природния парк години наред успешно изгражда и поддържа туристическата инфраструктура, осъществява съдействие и кореспонденции с институциите отговорни за контрола върху режимите в защитената територия.

Сред по-големите постижения на Дирекцията са: възстановяването на нестинарския обряд в с. Българи и нестинарското шествие до Голямата аязма (Влахов дол) край с. Кости; редовните (с изключения на случаите при възникване на извънредни положения и обстановки) ежегодни провеждания на Фестивала на зелениката, превърнал се в традиционен регионален форум за туристическо предлагане на територията на природния парк; издаването на многобройни пътеводители, карти, определители на различни елементи от биоразнообразието, наръчници, фотоалбуми, брошури, дипляни и други популяризаторски и рекламни материали.

Тяхната цел е представяне на  уникалната природа и устойчивото развитие в района на парка; създаването на регионална марка „Странджа“, ползвана от местни производители, занаятчии, собственици на къщи за гости и др., явяваща се своеобразен сертификат за качеството и устойчивото ползване на ресурсите на парковата територия.

По отношение на образователната дейност и повишаването на екологичната култура, в последните години основният фокус пада върху най-малките, най-вече учениците от началните и основните училища, както и децата от предучилищна възраст.

Целта е под формата на множество игри, забавни презентации и занимателни дейности на природозащитна тематика, провеждани както в учебните заведения, така и на терен сред природната среда, да бъде грабнат интереса на децата към разнообразието и очарованието на дивия свят, да осъзнаят колко важна е природата за човека, поради което е нужно тя да бъде опазена.

Всички тези дейности ще продължат и занапред, като се надяваме това да допринесе за съхраняването и просъществуването на Природен парк Странджа дълги години след нас, казват с гордост от екипа на дирекцията.

Източник: gramofona.com