+
–
Седмицата след Сирни заговезни, първата от Великденските пости, т.нар. Тодорова неделя, заема важно място в целия общобългарски празничен календар. Известна е и с имената Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, Трѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя.
Широко разпространено е схващането за по-особения характер на тази седмица, чийто дни са сред най-опасните през годината. В различните райони на страната, представите леко се различават и обичаите търпят разни варианти, но общото между всички е представата, че едва ли не всички беди, случили се на човека през годината, са резултат от неправилното му поведение през въпросната седмица. Затова някъде я наричат още Черната неделя. В народните вярвания се схваща като лош, враждебен и нечист период — и за хората, и за добитъка, и за реколтата. Това е време на нарушена хармония, на хаос и объркване. Тогава нощем бродят таласъми и караконджули, предвождани от Св. Тодор на бял кон и се чудят как да напакостят на хората, най-често – различни неврологични страдания, като парализи, световъртеж и глухота. Това са специфичните болести, които изпраща Св. Тодор на всички, които срещне по тъмно, докато броди със свитата си. Затова никой не смее да излиза нощем навън. В народните вярвания обаче, образът на светеца-конник е двойствен и като посредник между двата свята, той е героят, който унищожава хаоса и създава реда в новия аграрен цикъл.
Тези страхове пораждат множество забрани и обредни действия, спазвани главно от жените. Затова е важно да се знаят и да се спазват, за да премине по-спокойно тази седмица, за да се предизвика здраве и благополучие. Първо и най-важно – да не се работи. Особено забранени са женските работи – шиене, кроене, тъкане, предене. Второ – има храни, които не трябва да се ядат. И трето – има ограничения в известни отношения между мъжа и жената.
Жените винаги са в центъра на традиционната обредност, характерна за празниците в народния ни календар. Това с пълна сила важи и за Тодоровата неделя. Жената, като че ли по-лесно може да премине границата между безопасния и опасния свят, да предизвика злите същества и сили, да отвори вратите на дома си за тях. Жената, обаче, е и тази, която може да предотврати бедата. Тя е в основата на празничното действие, следи за ритуалната хронология, т.е. „държи и води“ празника, така че той да изпълни заложения му морално-етичен смисъл.
ЧЕРЕН ПЕТЪК
Най-лошият и опасен ден в седмицата е Черен петък (Куц, Глух, Луд или Сух петък). Известен е и като Шамотен петък (Шеметен петък), тачи се за предпазване от шемет – виене на свят. Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината. На този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено. Петъкът по принцип е прокобен, тайнствен ден, особено часовете между 2:00 и 4:00 сутринта. Затова се вярва, че сънищата, сънувани тогава, са пророчески, сбъдват се. На черен петък жените раздават на близки и съседи содени питки, намазани отгоре с динен мед, като внимават броят им да е нечетен, т.е. да са „тек“. Някъде слагат грах в една паница с топла вода и я поставят под иконата.
Петък е ден на грехове и беди: Кайн убива Авел, разпъват на кръст Христос, отсичат главата на Йоан Кръстител и др. Поради тези грехове петък е ден за пост и изкупление. В някои райони се извършва Тодорова задушница. Раздават се кравайчета, варено жито, варен бял и черен боб.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
- Ако в петък времето е много хубаво и ясно, на следващия ден ще се развали.
- Отново никаква женска работа – прежда не се преде, дреха не се крои. Изобщо не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата – от гръм, градушка и суша.
- Не се започва нова работа, защото все ще се заплита. Затова не се тръгва на път, да не те сполети беда.
- Нищо не се сее, защото няма да даде плод.
- Ако жените се решат или мият косите си на Черен петък, ще оглушеят, ще ги боли глава.
Автор: Росица Върбанова -Музей на мозайките – Девня
Източник: devnya.bg
