Колко бързо мутира COVID-19 и какви щамове се разпространяват у нас?

Колко бързо мутира COVID-19 и какви щамове се разпространяват у нас – вече има първоначални резултати от мащабното научно проучване за циркулацията на вируса в България.

Т.нар. световно филогенетично дърво на COVID-19 може да се проследят всички мутации, настъпили през последните месеци в световен мащаб. Към този момент в генетичната банка има над 60 000 генома на вируса. 15 от тях са изолирани в България от екип учени на Националния център по заразни и паразитни болести.

Вече е ясно, че у нас циркулират мутации на вируса, които имат сходство както с европейските щамове, така и с първоначалния вирус, произхождащ от китайския град Ухан.

Четири от седем основни вирусни линии на COVID-19 разпознават учените в българските проби и то буквално преди дни.

„Една от линиите е по-заразна – и това е тази линия, която е разпространена в Европа и в западната част от света“, обясни доц. Ивайло Алексиев – вирусолог към Националния център по заразни и паразитни болести.

Именно тя, показват данните на този етап, е най-разпространена у нас – от 35 изследвани проби – 33 имат такава мутация. Тази разновидност на вируса с повишена заразност постепенно измества щама от Китай. Няма данни засега при по-заразния вирус, заболяването да протича по-леко. И у нас обаче успяват да изолират вирус като този в Ухан.

„Два от геномите показаха много близки сходни геноми с него“, уточни доц. Иван Иванов – ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност .

„Единият от пациентите е от Благоевград, а другият е от Разлог“, заяви доц. Ивайло Алексиев – вирусолог към Националния център по заразни и паразитни болести.

Възможно е инфекцията да е дошла с туристи, които са посещавали нашите планини в първите месеци на годината.

Разчитането на генома на вируса се прави в машина – секвенатор от ново поколение. Вътре се поставя извлечената нуклеинова киселина с генетична информация.

Тук са събрани милиарди молекули на генома на вируса. И ако преди десетилетие е отнемало години, за да се получи резултат, сега са нужни само часове, за разчитането на геномите на стотици вируси.

„Флоу клетката е основната част, върху която се извършват тези секвенирания милиони едновременно“, обясни доц. Иван Иванов – ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност.

Предстои получените данни да бъдат сравнени с вирусните мутации, които циркулират в други държави. Търсят се сходства с географски области в света. Така ще стане по-ясен пътят на заразата. А това са четирите изолирани генома у нас.

„Един геном представлява последователност от букви. Как ще са разположени тези букви определя уникалността на този геном“, заяви доц. Иван Иванов – ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност.

Българска мутация в генома засега не е открита. Но това е само началото на експеримента.

Източник: bntnews.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!