Легенда за уникалната икона – „Мигащия Исус“

В Грузия, в манастира на Светия кръст на Джвари, има доста рядка икона, наречена „Мигащ Исус“ или „Кърпата на Света Вероника“. Особеностите на тази икона са, че някои вярващи виждат как очите на Исус се отварят и затварят. Той гледа някои хора, които се приближават до иконата, други – не. Според легендата това зависи от чистотата на душата на човека, ако той е грешен или се готви да извърши грях, Исус не го поглежда. Христос не вдига очи към него.

Легендата за св. Вероника била разпространена в Европа през Средновековието: когато Исус бил отведен на Голгота, една състрадателна жена на име Вероника избърсала с кърпичка потта от лицето на Спасителя с тръния венец, което чудотворно се отпечатало върху кърпичката.

Тази легенда легна и в основата на православната икона „Спасител, неръкотворен“, която почти винаги може да бъде разпозната по образа на забрадката, на която е изписано лицето на Исус.

Според друга легенда, разказана от църковния историк Евсевий Кесарийски, владетелят на малоазийския град Едеса (сега Уфа, Турция) Авгар бил болен от проказа. Той поискал от своя придворен художник Ананий да му донесе изображение на Иисус Христос, за чиито чудотворни лечебни сили бил слушал много. Ананий открил проповядващия Иисус и се опитал да го нарисува, но „не могъл да осмисли образа Божи“. След края на проповедта Христос измил лицето си и го подсушил с ленена кърпа (убрус), която след това дал на художника. На нея бил отпечатан ликът на Божия син – „Образ неръкотворен“. Това изображение се сочи като първа икона, създадена по свръхестествен път.

Ананий я занесъл на Авгар и когато той я целунал, се излекувал от проказата. Неръкотворната икона била залепена на дъска и поставена над градската порта на Едеса. През 545 г. персийският шах Хорсой обсадил града. По това време Убрусът бил замазан и забравен. Едеският епископ получил откровение, че градът ще бъде спасен ако се извади наяве Божият образ. Когато мазилката била свалена, се открило платното с изображение на лицето на Иисус (Убрус) и негативният отпечатък от него в глинената замазка — Керамидион (Керамида). След победата над Хорсой двете изображения се превърнали в най-голяма ценност за града. В „Хроника“ на Михаил Сирийски се разказва, че през 6 век аристократът Атанасий поръчал на художник да прерисува Убруса. Полученото копие отговаряло съвършено на оригинала. През 944 г. византийските император и Константин VII Багрянородни и Роман I Лакапин обсадили Едеса и поискали Убрусът да им бъде предаден срещу откуп. Неръкотворният образ бил тържествено пренесен в столицата на Византия. Съхранявал се в църквата „Света София“. След падането на Константинопол в ръцете на кръстоносците в 1204 г., оригиналното изображение изчезва.

Подобно изображение може да се намери и във Витлеем – това е стенопис, изрисуван върху колона в църквата „Рождество Христово“. Известно е, че сред експонатите на Александровския дворец има дървени обръчи на Александра Федоровна с недовършена бродерия „Мигащ Исус“.

И през 1879 г. в Санкт Петербург, на изложба на немски художници, Габриел фон Макс представя картината „Шалът на св. Вероника“, изобразяваща парче грубо платно, приковано към стената с лика на Христос в центъра. Зрителите, влизащи в залата, виждаха очите на Спасителя или затворени, или отворени. Вестниците от онова време пишат, че организаторите трябва да поставят столове в залата, тъй като някои от дамите припаднали, възкликвайки:

„Гледа! Гледа! „.

Източник: slovobozhie.com

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!