Пластмаса и в солта на Черно море

Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не се отличава от тази в Средиземно море и Балтийско море.
Това е констатацията на Института по биоразнообразие на БАН след изследване на акваторията с кораб на „Грийнпийс”.
Наскоро голяма публичност получи проучване, според което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите боклуци
Така през солта и през храната пластмасата влиза и в човешкия организъм.
Най-много боклуци от „Грийнпийс” са видели в морето пред големите ни морски курорти, посочи Петрова. „Оказва се, че навсякъде има микропластмаса, това е човешки генериран проблем. Важно е да се вземат мерки при пластмасите за еднократна употреба. Земята не е за еднократна употреба и можем да живеем без да генерираме толкова много отпадъци”, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс”.
Експертът по качеството на храните д-р Сергей Иванов подчертава, че към момента няма категорични заключения за ефекта от пластмасата в човешкото тяло
Той съобщава, че по отношение на солта има други по-сериозни проблеми, като например масовото йпреквалифициране в хранителна добавка.
Така, по думите му, „модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали

Спешни и амбициозни цели за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса поискаха с подписите си 19 377 българи. Петицията беше внесена в Министерство на околна среда и водите точно преди месец от актрисата Лили Гелева и активисти на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Малката група беше посрещната от служител на Едно гише. Петицията е приета и заведена в деловодството с входящ номер. Всички присъстващи носеха маски и спазваха всички правила за безопасност.
Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, а Лили Гелева активно подкрепи кампанията. Изпълнителката на песента „Писмо в (пластмасова) бутилка “ от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда.
От юли 2021 г. влиза в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и изделия от оксо-разградима пластмаса. Тези мерки обаче са минимални и някои от най-често срещаните и лесно заменими продукти ще продължат да са с нас като найлоновите торбички , кутиите за храна, чаши за кафе , включително и т.нар. „картонени“ чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички и др.
Подкрепилите подписката са на мнение, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели, за да намали замърсяването още в началото. Още повече, много от продуктите не се рециклират или рециклирането излиза твърде скъпо и нерентабилно, което означава, че най-вероятно ще бъдат изгорени в циментови заводи или топлоелектроцентрали – порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години
Пластмасата е и най-големият замърсител по черноморските плажове:
84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса на ден.
Материалът Пластмаса и в солта на Черно море е публикуван за пръв път на Новини от Бургас.