Една нощна смяна в хотел „Континентал-Централ“
Антоанета Христова Демирева започва работа в к.к. „Слънчев бряг“ още седемнайсетгодишна и остава цели 30 години. Тя е била администратор в хотелите „Бургас“, „Амфора“, „Континентал –Централ“ и „Кубан“. Тони ни разказва за една нощна смяна в „Континентал-Централ“.
По спомените на Тони Демирева, нощните смени в големите хотели, по 400-500 легла, винаги са били много натоварени.
„Продавахме на „Рецепция“ алкохолни напитки-бутилки с уиски, водки, бира, но само срещу валута. Отделно имахме и шкаф със сладки неща като тоблерони, Марс, Сникърс, ухаеше страхотно. Тогава не можеха да се срещнат по магазините“, разказва тя. Тони си припомня, че на „Рецепция“ вечно е имало много хора. Често се е случвало туристите да чакат телефонни разговори с часове. Тогава свързването е било дълъг и сложен процес. „За да проведе разговор, туриста ми дава кода на държавата, номера и аз го свързвам с телефонистката, когато върне обаждане“, разказва тя. За да изчакат провеждането на разговора туристите са се запасявали с алкохол и са сядали във файето.“ Все едно отиваха на екскурзия“, допълва Тони. „Само шампанското не беше френско, а руско. Всичко останало беше страшно качествено и оригинално. Германците умираха за шампанско. Повечето казваха, че никога през живота си не са пили, защото е скъпо при тях“, припомня си тя.
Едно време рецепциите са били много ниски и са се виждали чашите на персонала. „Влиза един турист и си поръчва джин с тоник, бъркайки рецепцията с бар. Всички започнахме да се смеем. Но на мен ми мина мисълта, дали ако бяха минали шефовете или тогавашните районни оттоворници, нямаше да разтълкуват ситуацията различно, с моите чаши на рецепцията. А те бяха пълни обикновено с алкахол, безалкохолно, чаша с лед, понякога кафе и задължително пепелник“, спомня си Тони през смях. И щях да отнеса глоба и то напълно заслужено, допълва тя.
„Чейнчаджиите бяха интересна прослойка, която с времето изчезна, защото ние започнахме да сменяме валута. Купуваха валута на по-ниска цена от туристите, а я продаваха по-скъпо, така печелеха от разликата. Чейнчаджиите в нашия регион не бяха местни, а някъде от вътрешността на страната“, се връща още в спомените си Тони. „Питам един къде маха гащите, а той ми отговаря : Ами аз съм по wechseln Straße (от немски Улица „Смяна“). Какво е това, питам аз. Той ми отговаря : Не знаеш ли, вече улиците в „Слънчев бряг“ имат имена? Цялата улица покрай „Континентал“-ите е tauschen аllee ( разговорно отново от немски език Алея „Чейндж“). А от „Континентал“ до хотел „Бургас“ е wechseln Straße“, разказва през смях.
Разказва и незабравима история за преследване между милиционер и чейнчаджия, започнала от фоайето на хотела в 4 часа сутринта. „Милиционерът говореше по телефона на рецепцията, а чейнчаджията минаваше страхливо покрай него и леко усили ход с наближаването на централната входна врата. Милиционерът викна : „Стой!“. Мъжът побягна към х-л „Дунав“ през поляната пред входа, а милиционерът извади пистолет и стреля във въздуха. Момчето направо замръзна, падна на тревата и си помислих дали не го уби. В крайна сметка арестуваха чейнчаджията“, връща се в спомените си Тони. Тя посочи, че полицаят се е върнал по-късно с колега за подписване на показания за ареста и са търсили нещо упорито на мястото на ареста. „След няколко дни чейнчаджията пак се появи“, продължава да разказва администраторът. „Не трябва да имаш пари в себе си, особено валута, и за това, когато сменим навиваме парите в станиола от цигарите на фунийка. Когато видя полиция пускам фунийката на тревата“, й разказал той тогава. Е, явно това са търсили милиционерите, но напразно. Оказва се, че чейнчаджията не е носил валута у себе си тази злополучна нощ. Поне по неговите думи, отново се смее Тони.
Източник: gramofona.com
