Коледна приказка
Нощ .. Прекрасна магьосница нощ .. Такава нощ се случва само на Нова година и по Коледа, когато магията и вълшебството вървят ръка за ръка, давайки на света надежда за чудо ..
Леки пухкави снежинки бавно обикаляха в хипнотизиращ валс .. Изглежда, че ако ги гледате по-дълго, можете да чуете прекрасна тиха мелодия, изсвирена от невидим оркестър .. Снежинките нежно се спускаха по покривите на къщите, по дърветата, по пътя, вплетени в най-тънкото покривало изтъкано от магьосницата Зима ..
Навсякъде искряха празнични фенери, блещукащи с всички цветове на дъгата .. Коледни гирлянди от остролист и червени горски плодове украсяват прозорците на къщите, боядисани от шегаджия Мраз с великолепни сребърни шарки ..
Как да заспя в такава приказна нощ?! Как може да пропуснете раждането на магията?! Определено е невъзможно !!!
***
Хлапето не можеше да заспи .. Родителите му обещаха, че ако заспи бързо, тогава през нощта ангелите ще му донесат подарък .. Подарък, такъв какъвто искаше целият му, макар и малък, но толкова прекрасен живот ..
Защо прекрасно? Да, защото Хлапето има собствена къща! Съвсем наскоро той нямаше нито майка, нито татко, нито дом, никой и нищо в целия широк свят .. И той живееше с деца, същите като него, в голяма и не особено удобна къща ..
И тогава Те дойдоха .. Хлапето седеше на един стол в ъгъла и ги гледаше внимателно. .. Сред всички деца Тя виждаше само него – Хлапето .. Той широко отвори сините си очи като се страхуваше да помръдне .. Тя се доближи, седна на стола до него и тихо и нежно каза: „Искам да бъда твоя майка .. „Големи като мъниста сълзи потекоха от очите на Хлапето .. Той се притисна към нея и я прегърна с малките си ръце. В навечерието на Нова година той беше отведен завинаги при вече истинските си майка и татко ..
***
Хлапето тихо стана от леглото, облече топли чехли и отиде до прозореца .. А пред прозореца се въртяха сребърни снежинки, блещукащи в светлината на многоцветни светлини ..
Изведнъж един ангел се спусна на перваза на прозореца отстрани на улицата ..
– Защо не спиш, мъниче? – нежно го попита Ангел.
– Не мога да спя – честно призна той.
– Защо не можеш да заспиш, го попита Ангелът отново.
– Защото съм много щастлив .. И също така, защото мама и татко казаха, че през нощта Ангелът ще ми донесе подарък, за който мечтаех през целия си живот, – отговори Хлапето .. – Значи не мога да спя .. ти ангел ли си ??
– Да, – усмихна се белокрилият ..
– И знаете ли за какво съм мечтал ?? – не успокои хлапето ..
– Разбира се – и Ангелът му намигна ..
Малко коте дойде до Ангела отнякъде, неясно откъде. Хлапето със сигурност знаеше, че котенцата нямат крила, като ангелите, и не могат да летят .. И той също знаеше със сигурност, че през целия си малък живот иска такова коте .. Същото дребосъче като него самия .. Като дете ..
Ангелът взе котето в дланта си и го целуна по носа .. След това се обърна към Хлапето и внимателно му духна .. То се прозя, протегна се, легна в креватчето и заспа сладко.
На сутринта Хлапето се събуди от факта, че до него на възглавницата спеше и сладко мъркаше, мъничко коте, онова, което Ангелът целуна по носа .. А мама и татко надничаха в стаята, намигаха му и го поздравиха за Весела Коледа.. Хлапето избухна в щастлива усмивка. …
Определено животът е пълен с чудеса и магия! Чудесата в живота на Хлапето току-що започнаха! Кой знае колко още ще има?! И ще ги има! Хлапето не се съмняваше ни най-малко в това !!!
Автор: Джулиана Ярославцева ©
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
