Чудо по Никулден

Ще ви разкажа за една случка, която ми беше любима за слушане в моето детство. Стара история, която са ми разказвали и баба, и татко, а сега аз разказвам на моето дете и ще я разкажа и на вас. Случка на над 50 години за силата на човешкия дух, за вярата, надеждата и любовта, които са всемогъщи.

В младостта си дядо ми Борис работел на рибарски кораб, отсъствал дълго от дома, а когато се завръщал не го свъртало да стои вкъщи. Обиколил е всички реки в България, както и много язовири и си водел тефтер, в който да записва датата, мястото и какъв улов е хванал. Винаги е твърдял, че се чувства по-добре във водата, отколкото на земята и в благодарност, че го пази от удавяне и му дава богат улов, е кръстил баща ми Никола на Св. Николай Чудотворец.

Баба ми Димитра е била изключително красиво градско момиче от заможно, докторско семейство. Но в името на любовта си към дядо се отказва от удобствата на града и възможностите, които ѝ предлагат за реализация нейните родители и заживява на село в дома на дядо. Винаги е твърдяла, че най-голямата ѝ съперница за сърцето на дядо ми била водата. И както Ботев е възкликнал „Мила ми Венето, ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най- много тебе“, дядо ми трябвало да озаглави любимия си тефтер „Мила ми Димитро, след водата обичам най-много тебе!“

Винаги когато се е връщал и го е молела да ѝ отдели време и да заминат нанякъде, за да бъдат заедно той е избирал или пътешествие по вода, или почивка в близост до река, защото ден, в който не е хванал нито една риба за него е пропилян ден.

Точно на Димитровден 1963 г. баба ми сутринта е започнала подготовката за празника си, когато в дома им пристига Панайот – голям приятел и колега на дядо ми. Бил тръгнал за някакъв язовир край Карнобат и му предлага да отидат заедно. Дядо ми никога не е бил на този язовир и въпреки, че знае, че много ще ядоса баба от любопитство за мястото тръгва с приятеля си.

Татко ми тогава е бил на пет години, но ясно си спомня, че баба е била много тъжна и за първи път я вижда да плаче. Но най-голямото разочарование за нея е било вечерта, когато дядо ми се прибира без венчалната халка на пръста си и то дори без да забележи, че тя липсва. Пръстенът, който бил символ на тяхната връзка и специално гравиран с послание за вечна любов останал във водите на карнобатския язовир. Баба ми толкова била обидена и разгневена, че събира два куфара, взима баща ми и се връща в града при родителите си.

Когато остава сам дядо си взима урок, той съжалява за стореното и е готов на всичко, за да поправи грешката си. Връща се на язовира и осем дни от сутрин до вечер търси халката си в студените води. Когато видимо здравословното му състояние се е влошило, но той продължавал да търси, пазачът на язовира се свързва с Панайот и му разказва всичко, защото ако дядо ми продължи със сигурност ще стане пагубно за него.

Панайот организира всичките им колеги, а някои от тях взимат и синовете си, на помощ се включват и хора от селото на дядо и на язовира пристигат близо 40-50 човека, готови да търсят заедно с дядо ми. Пазача им забранява категорично, но никой не го слуша. Една от съпругите на помагачите се свързва с баба, разказва ѝ всичко и тя веднага тръгва за село. Вечерта дядо ми се прибира с пръстена на ръката си, а у дома го чакат жена му и детето му. На Никулден организират голямо пиршество в благодарност на всички помагачи.

На следващата година, след близо шест неуспешни години да забременее отново, когато вече напълно са се отказали, точно на Никулден на баба ѝ прилошава от миризмата на пържена риба и разбира, че е бременна. За това обича да казва, че освен на Коледа, чудеса стават и по Никулден!

Автор : Елена Попова

В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.

Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба „Черноморец-Бургас“, „Бургос строй“ ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.

Благодарим и за неоценимата помощ на:

Източник: gramofona.com