Д-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Всяка раздяла носи болка и разочарование

Бих искал да ви помоля за съвет: Скоро ставам на 37г. не съм семеен и много трудно се справям с разделите. Моите приятели отдавна имат семейства, всеки е поел по своя път и тях сякаш ги няма в моя живот. Постоянно изпитвам чувство на скука и отегчение, дали в това има някаква психологическа причина.

Всяка една раздяла носи болка и разочарование. Независимо дали сте я планирали или не, разпадането на поредната ви връзка ще внесе тревога и тъга. Дори и за тези, които прилежно предварително подготвят своите раздели и се опитват да смекчат обстоятелствата и за двете страни усещането е болезнено, защото е свързано със загубата на мечти, ангажименти, желания. Една старателно изграждана връзка, може само за миг да приключи ако единият от партньорите пожелае това. Всяка една нова среща започва с високи нива на позитивни емоции и надежди за бъдещето и когато се провали приключва с дълбоко разочарование и мъка. Защото сме човешки същества и всеки преследва своето щастие, което е пряко зависимо от уменията ни да създаваме дълготрайни и удовлетворяващи партньорски отношения. Няма универсална рецепта, която да ни гарантира доживотно партньорство в постоянно забързаното време, защото всеки от нас се променя. Хората обичат да създават семейства и да отглеждат поколенията си в тях с надеждата, че децата са стълба на семейния храм и дълголетието на връзката им е гарантирано. Но както всичко в този живот е временно и преходно, така и нашите контакти следват своята логика. Нищо не може да ни обезпечи дългосрочно партниране и позитивни отношения с щастлив край. За това още в самото начало е добре да си даваме сметка за неизбежния финал. Много са малко хората, които до края на живота си живеят с един партньор и това ги е направило безкрайно щастливи! Раздялата не е драма, сама по себе си тя е събитие като всички останали в този живот. Големият проблем е в нежеланието ни да започнем отново на чисто. Всяка една минала връзка, реално е била един красив период от живота ни, който сме имали щастието да споделим с някой друг и това, че всичко е свършило е възможност да продължим напред с благодарност и надежда да срещнем нов и по-добър човек . На практика раздялата не ни отнема нищо! Тя ни подарява нови по-красиви хоризонти защото всеки трябва да следва своя път. Колко от нас си задават въпроса: А какъв е моя път и какво правя докато живея на тази земя? Ние сме в много динамичен свят и намирането на партньор и създаването на семейство не може да бъде единствената ни цел! Преди всичко ние като хора през целия си живот сме длъжни да изграждаме личността си и да обогатяваме смислено дните си, като се занимаваме с полезни за нас и обществото дейности, които ни доставят удоволствие и осмислят настоящето ни. Често си мисля, че всяка една нова връзка и последвалата я раздяла е път към нашето ново Аз, към човека, който не се отказваме да бъдем, въпреки преходността на всяка една среща. Много хора се страхуват от самотата, от тъжните и студени зимни дни, през които нямат кого да прегърнат. Но много малко хора се замислят за възможностите, които им дава именно този преход в разгръщане на потенциала им. Усещането за отегчение е знак за промяна. Чувството се свързва с депресия и безпокойство и ниско самочувствие и компетентност. Знак, е че ви липсва ясна цел в живота и не притежавате контрола, за да поемете нещата в свои ръце. Скуката допълнително ви създава усещане за празнота, но тя е дошла при вас за да ви накара да промените живота си. Хората, които изпитват тази емоция се чувстват безполезни. В такива моменти, на човек му се иска да се захване с нещо, стига да може да разбере какво е точно това, което би задоволило неговото желание. Тя ни стимулира да изучаваме света около себе си и да използваме ресурсите, които той ни предоставя. Подтиква ни към действие и ни показва, че е време да бъдем активни. Ако се замислите добре, ще видите че сте в началото на един много смислен период в живота си, в който трябва да изберете нова посока. Когато човек следва начертания от него път ще види, че ролята на любимия човек е второстепенна, а понякога и не толкова значителна защото не е определяща за неговите хоризонти. Това е начина да се научим да ценим истински стойностните неща в живота си и да изпитваме благодарност за всяка близост, която е допринесла за преодоляването на житейските ни предизвикателства по личния ни път. Така никога няма да тъжите, когато се разделяте и на всяка нова връзка ще се радвате като дете, на което му се дава шанс да скочи по-нависоко в живота си. Защото няма по-голямо щастие от това да знаеш, че можеш!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!