Йошката от Бургас продължава да рапира и в САЩ

Прякорът му – Йошката измислил приятел от Славейков махала, която присъства в неговите парчета и досега. За пръв път името му се чува като част от бургаската рап група „Улична болка“. Животът изпраща бургазлията Пламен Шивачев зад Океана, но той продължава да създава рими на български и там. През 2013 година песента му „Чук“ достига второ място в Топ 40 на голяма платформа за видеосподеляне. Сам създава текстовете си, а стила си определя като олдскуул.

Имаш нова песен в колаборация с Каската – Махленско кино. Разкажи за нея. Как се случват всъщност нещата, когато ти си в Америка.

Трудно, когато си зад Океана, както аз правя комбина с някой от България или друга държава. Нещата не се получават толкова лесно и отнема доста време да изкараш дори една песен. Записах моята част в САЩ, а Каската – в Германия. А за клипа, той снима във Велико Търново, а аз тук. Песента се миксираше в София, а моят човек Protonic сглоби клипа. Това всичко ни отне минимум месец.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=WLnjBY7w3bQ&w=100&h=415]

Какви са предизвикателствата при писането и самопродуцирането на музика?

Трябва да имаш време и идеи. Аз се финансирам сам. Не го правя с цел да бъда известен. Да видят песента 30-40 души и да се изкефят си заслужава. И пет души да ми пишат, че им е харесало – това ми стига.

Как определяш стила си, какви са посланията на песните ти.

Имам по-олдскуул звучене. От новите неща има някои неща, които ми харесват, но и доста не мога да разбера. Има хора, които го правят и знаят как да го правят, аз не мога.

Аудиторията ми са по-скоро хора на моята възраст – 35 години. Правенето на песни идва от начина ми на живот. Ако имам нещо да кажа, предпочитам да го кажа в песен. За мен е начин на изразяване на мнение.

Живееш в Меката на рап музиката – САЩ, а имаш и поглед над случващото се в България. Какви са впечатленията ти?

Америка е огромна държава и непрекъснато излиза нещо ново. Вече има толкова много стилове, че дори не ги знам, а и не ги разбирам. Например утре може да се събудиш и песен на Джорджано да е станала хит.

За мен новата вълна рапари в България е изключително напред. Много им се кефя, защото голям процент от тях успяват да се изхранват с това, което правят.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=gIEcC6ew7uE&w=100&h=415]

А някога мислил ли си да направиш нещо на английски и да се пробваш на американския пазар?

Даже не съм се и замислял. Можеш да направиш нещо като Gangnam style на корееца PSY и хората да те харесат. Но да нареждам сериозно на английски…Предпочитам да пея на английски, отколкото да рапирам (смее се). 

Често в парчетата ти присъства к-с „Славейков“, откъдето си родом. Има ли носталгия в музиката, която правиш?

Носталгията може би взе да изчезва, защото съм от много време тук. Но в „Славейков“ преминаха най-добрите ми години, там имам много приятели. Човек не трябва да забравя откъде е тръгнал.

Бургас вдъхновение ли е за теб?

И да, и не. За мен Бургас е най-красивият град. Но проблем са хората. Според мен трябва да се вложи повече в културата. Ако не се промени това мутренско мислене, няма да вървим напред, колкото и да ни става красив градът.

А какво предстои? Бъдещи творчески планове? 

Нямам такива. При мен нещата стават спонтанно.

Няма как да не те попитам за нагласите на обществото в Америка след встъпването в длъжност на новия президент Джо Байдън?

Всеки се надява на промяна към по-добро. Като за начало хората се надяват на справяне с пандемията и връщане към нормалния начин на живот.

Усеща ли се някаква паника в САЩ заради коронавируса?

Паниката изчезна още лятото. Не мисля, че ситуацията скоро ще бъде овладяна. Хората по-малко вярват на политиците.

Източник: gramofona.com