Александър Несторов е най-младият международен съдия по водна топка в България. На 24 г. започва официално да ръководи международни двубои след като успешно взима изпита си за арбитри в Турция, а по-рано на два пъти преминава специализирано обучение в международно училище за съдии в Остия, Италия.
Александър Несторов беше единственият роден рефер, избран от ЛЕН да съдийства на мачовете от Евро 2019 г. в Бургас. На „Парк Арена ОЗК” той ръководи мача Сърбия – Грузия, завършил с 12:3 в полза на западната съседка.
Роденият през 1991 г. варненец е син на бившия български национален състезател по водна топка Явор Несторов /двама на снимката горе/, който също е международен арбитър, а към момента и делегат.
Несторов – младши е многократен републикански шампион и вицешампион по водна топка, капитан на националния отбор на България. Миналата година той беше избран за председател на Съдийската колегия в България.
Към момента той е управител на отдел в Аква Парк в Златни пясъци. Има дъщеричка на 3 г. Адриана.
Каква е връзката Ви с водната топка?
Фамилията ми е плувна. Баба ми и дядо ми са едни от първите треньори по плуване във Варна. Баща ми също е тренирал водна топка, майстор на спорта, капитан на националния отбор. Дядо ми тренираше деца и ги подготвяше за водната топка. Баща ми Явор Несторов продължава да е свързан с водната топка. Той е международен съдия, сега делегат.
Като дете първо започнах да се занимавам с футбол, но за кратко. Смених го с плуване и още на първата година се преместих във водната топка. Играл съм единствено за „Комодор”. Дълги години бях национален състезател, капитан на юношеските национални отбори, играех и в по-големите възрасти. На 17 г. се отказах от състезателна дейност. Трябваше да везма кардинално решение – или да изляза и да играя в чужбина, или да остана в България, но тук нямаше къде да продължа да се развивам. И за да остана в спорта, минах от другата страна – станах съдия и така вече 10 години.
Вие сте единственият български съдия, който свири през последните години на големи европейски и световни форуми, свирите престижни международни мачове. Разкажете ни повече за това.
Да, миналата година свирих на Европейското първенство за юноши до 15 г. в Бургас. Бях съдия на квалификации за Шампионска лига за жени четири дена в Берлин. В това изключително силно клубно първенство, което е на много високо ниво, играха отбори като Унгария, Италия, Испания. В Дъблин свирих мач от Купата на Ирландия. Организаторът ЛЕН извика международни съдии, които да обслужват мача, тъй като първенството там е много равностойно.
Разбира се, има и други международни съдии, не съм само аз.
Как става подборът за съдиите, които биват ангажирани да свирят на такива мачове?
Подборът изцяло става от делегатите на световната федерация – ЛЕН. Основен фактор е българският национален отбор.
Ако участваме на европейско първенство, дори на квалификации, с повече възрасти, ако имаме медал от Шампионска лига, пропорционално ние ще имаме повече квоти за международни съдии. В момента международните съдии в България сме шестима, с четири квоти. Всяка година двама отпадат.
Сърбите имат 15-17 международни рефери и са със 7 квоти. Когато ние нямаме участващ отбор – нас ни викат по-малко. Това е политиката на световната федерация.
Миналата година имах три участия на ЛЕН. За мен, смятам, че това е доста добре. Явно хората оценяват моето съдийство, но все пак ние имахме домакинство на европейско първенство, което даде някакъв тласък.
Престижно ли е да си съдия в България?
Не. Не е оценявано. Като цяло бюджетът на федерацията не е висок, следователно и заплащането на съдиите не е високо. А това е един от основните фактори. Първият фактор е самото желание да си в спорта и след него са финансите. Защото всеки уикенд от петък до неделя си ангажиран с нещо, което не е доходоносно. На моменти дори не знаеш дали печелиш или губиш.
Относно публика и треньори, нещата са както в цял свят. Треньорите са емоционални и незапознати с правилата. Малко треньори в света /например в Сърбия и Унгария/ знаят правилата на водната топка. Те не са и длъжни да знаят всички правила. Публиката също не е запозната, може да знае само основните. Това създава напрежение. И се получава така, че хем е недоходоносно, хем викат по теб, че си неавторитетен. Така че в България съдията не е уважаван, докато в чужбина е.
Кои са основните фактори един съдия да бъде общо казано добър, да е коректен и неподвластен на пристрастията? Или може би тук е важно силата на личността да превъзмогне своите пристрастия.
Моралът на човека. Всеки рефер в този спорт е започнал да се развива преди това като състезател на клуб. Трябва да е човек, който е практикувал и се е занимавал с водна топка. Всеки има пристрастия, целта е да бъдеш обективен. Лично аз, абсолютно коректно съм свирил винаги, въпреки че съм бил състезател на един от отборите, който е фактор в първенството. Свирил съм финали, хората гледат и виждат, до някаква степен оценяват.
Кой е най-ценният съвет относно съдийството, който сте получавал от баща си?
Доста съвети съм получавал, не мога да преценя. Смятам, че да бъда обективен и точен.
Като страничен наблюдател как виждате развитието на българската водна топка?
Когато баща ми е бил състезател, нивото на водната топка е било много високо. Когато аз играех, той ми казваше, че сме на ниско ниво, макар че биехме Англия и Франция с по 10 гола, а Германия с по 20-30 гола и правихме равностойни мачове с Полша и други добри отбори.
В последните 1-2 години виждам тръгване в посока нагоре. Има развитие, създават се бази, като в Бургас, което е предпоставка за развитието. Имате три клуба, а когато аз играех, преди 10-15 г., в цяла България бяха 7-8. Сега във Варна са шест, три в Бургас, шест в София…
В сравнение отпреди години сега има много повече отбори, повече деца, нивото е по-слабо. Но в последните 1-2 г. има някакво развитие, налагат се млади треньори, създават се млади съдии. Очаквам и се надявам да има развитие.
Като действащ съдия, с авторитет, какви съвети давате на младите си колеги, които тепърва правят първи стъпки в съдийството?
Досега не смятах да давам на никого никакви съвети, защото бях редови съдия. След избирането ми за председател на Съдийската колеги от новото ръководство в БФВТ, което стана след допитване до клубовете /за което съм благодарен, явно видели са нещо в мен/ от няколко месеца си позволявам да им давам съвети.
Като председател започнах да създавам нови, млади съдии. Целта ми е да се опитам да създам уважавани съдии. Но, за това трябва да помогнат треньорите, цялата общност.
В момента от Бургас това са Иван Синицин, Румяна Евстатиева и Мартин Гаров. Смятам, че много добре се включват.
За да е уважаван, съдията трябва да бъде точен и безпристрастен. Младите, които аз толерирам, смятам, че са такива. Съветът ми е – да бъдат изключително точни и обективни, защото хората виждат това, усещат със сърцата си дали си пристрастен. Да не се влияят от публика, шумове, съдии, треньори и т. н. Всеки може да сгреши – никой не е застрахован.
Един съдия създава авторитет със своите отсъждания. Не може треньор да му вика и той да подмине това.
Освен това в съдийството не се свири всичко, което се вижда. Свирят се неща, които влияят на играта. В мач между Сърбия и Унгария всички се държат, блъскат, ако свириш всичко – трябва да изгониш всички. Водната топка е авантажна игра. Свирят се неща, които влияят на играта- този съвет имаше кой на мен да ми го каже и му благодаря. Това аз давам като съвет на младите. И смятам, че нещата ще се получат.
Как ще коментирате промените в правилата на водната топка?
Промените я правят по-атрактивна за публиката. Това за нашия спорт винаги е било водещо. Интересът към водната топка е малък. Публиката иска да гледа шутове, голове, атрактивна игра. Всички промени са за това – да се харесва на хората.
Това е много добре за гледащите и изключително сложно за съдиите. Всички нови правила, които се въвеждат през 1-2 г., усложняват водната топка още повече. Всяко правило от новите е по-трудно изпълнимо от съдията.
Почти цялото тяло е под водата, почти всички движения също се извършват под вода. Трябва да си бил добър играч, за да усетиш и да знаеш какво се случва отдолу.
Най-важното за съдийството ни – трябват нови, млади, авторитетни хора, необременени от случилото се през годините и случващото се сега. С правилните насоки и съвети, нещата ще се получат.
Материалът Александър Несторов: Трябват нови, млади, необременени съдии е публикуван за пръв път на Новини от Бургас.
