В памет на Св. преподобни Тимотей Олимпийски, пустинник от Символи и Св. Евстатий изповедник

Преподобни Тимотей от малък постъпил в манастира „Символи“ на планината Олимп в Мала Азия. Чрез голямо въздържание и постоянна молитва той унищожил всяко страстно движение в себе си и станал жилище на Светия Дух, оставайки девствен по душа и тяло през целия си живот. А на чистите и целомъдрените Бог дава власт над духовете на злобата. Такъв дар и такава власт получил и преподобни Тимотей, който с молитвените си сълзи очиствал душата си. Той починал в дълбока старост в 795 година.

Близо до Олимпийската планина (в  Мала Азия, границата между Фригия и Витиния, бел.ред.) се намирало едно пустинно място, наречено Символи. Там имало манастир. Архимандрит на този манастир бил преподобният Теоктист, добродетелен мъж, от когото се поучавал на монашески живот преподобният изповедник Платон.

Сред учениците на блажения Теоктист бил и преподобният Тимотей. От млади години той се посветил на монашески подвизи, подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Като умъртвил окончателно в себе си плътта, той бил чужд на страстите и се отличавал с духовно съвършенство. До самата си кончина той пазил душевно и телесно девство, понеже бил дал завет от най-ранна възраст никога да не поглежда женско лице. Поради това се сподобил да стане храм на Светия Дух и възприел дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.

Много години скитал по планини и пустини, живеел сам в Господа и в непрестанна молитва проливал обилни сълзи, като оросявал с тях душата си като с роса. В такъв живот той достигнал дълбока старост и преминал при Господа.

Житие на свети Евстатий, епископ Антиохийски

Св. Евстатий бил изповедник, т. е. страдалец за Христовата вяра, през време на десетото гонение против християнската вяра. Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. В този сан Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика Арий. В 326 г. той отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.

След смъртта на император Константин Велики (†337 г.) син му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианите, които придобили над него такова влияние, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали истинското учение на вярата. Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Атанасий Александрийски.

Някои от тях, отивайки в Йерусалим за освещението на храма „Свето Възкресение“, дошли и в Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко вече било от тях предварително уредено и решено. Измислили клевета против благочестивия епископ, като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение и след това свалили св. Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него. И там страдалецът много претърпял от злобата на враговете.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!