Живот между сажди и цветя

Бог я позна. Прати ѝ изпитания за сто живота и сила да ги преодолява. Разказът за лабиринта, през който преминава е толкова страшен и затрогващо човешки, че на мен ми трябваха сили да се съвзема от прочетеното. Уверете се:

Ваня: Ето накратко моят живот, пълен с несгоди, много грешки, три прекрасни деца от трима мъже в Швейцария. Родена съм в Димитровград. Израснах на село при баба и дядо. В първи клас трябваше да се върна в града при родителите си. Те ми бяха напълно непознати, страдах и се затворих в себе. От малка обичам да рисувам, но нямах хартия и боички, рисувах на приятелчета по нещо и те ми даваха да ползвам техните бои. В седми клас много исках да уча в художествената гимназия в София.

Отидох на изпит на 14 септември, получихме телеграма, че съм приета, била съм в резервите. Тогава беше много трудно да се влезе в такова училище. В София живях без квартира, без материали, без дрехи и обувки, декември месец ходех със сандали, спях при съученички, на централна гара и на улицата. Аз си знам само колко се мъчих. Бях на ръба, но не се предавах, гледах напред и продължавах да се боря. На 20 години сестра ми се омъжи за швейцарец. За първи път дойдох в Швейцария на гости през 1983 година. Запознах се и се влюбих в българин- емигрант. Като се прибрах в България разбрах, че съм бременна. Родих момиченце през октомври 1984 г.

През цялата бременност сълзите бяха мои спътници. Живеех в нищета и бедност, борих се да оцелея. Когато дъщеря ми стана на седем, се случи нещо страшно. Разбиха квартирата ми във Варна и заплашиха да убият дъщеря ми. Отново помолих сестра ми за помощ. В Швейцария след дълго търсене, намерих мъж, който да подсигури нормален живот за мен и дъщеря ми. Омъжих се бързо и родих син от него. Оказа се, че съм попаднала на измамник. Трябваше да работя, за да изхранвам семейството и да се грижа за децата. Търпях унижения от съпруга ми. За четиринадесет години брак, той беше в затвора четири пъти за измами, за по шест месеца. Разведох се.

Скоро срещнах сегашния си съпруг. Усетих, че е добър човек, също изстрадал и също с две деца. Обикнах го, а от тази обич се роди най-малкия ми син, когото родих, когато бях на 44 години. Мислех, че най-после животът ми потръгна. През декември 2014 г. получих инсулт, но имах късмет, че след терапията не останаха последствия. Ноември 2018 г. трябваше да оперирам бучка над гърдата, а след операцията дойде диагнозата рак на лимфната система- четвърти стадий.

През февруари 2019 г започнах терапия, реших да е без химио. Вече година и три месеца съм в този ужас. Борбата става все по-жестока, но лечението показва добри резултати. Мисълта и любовта към трите ми деца ме кара да не се предавам и да вярвам, че ще успея!

Благодаря ти Ваня, че сподели премеждията си по своя тежък път. Като че ли не си живяла в двадесет и първи век, а в памтивека. Боса, гладна и смела, заприлича ми на Козет- героинята на Виктор Юго от „Клетниците”. Ти на коя героиня се оприличаваш?

И аз мисля, че имам общо с Козет на Юго.

Убедена съм, че ако напишеш роман за живота си той ще стане световен бестселър. Какво ще бъде заглавието му?

Заглавието на моя роман бих нарекла „Никога не се предавай!”, „Съдбата се написа сама” или „Живот между сажди и цветя”. Имам много идеи, но мисля, че последното най-пасва за мен.

Мъжът, който позна като „добър човек” до теб ли е в последната ти битка?

Да, той е все още до мен и ме подкрепя във всичко, дава ми сила и стимул. Имахме доста проблеми, но се изгладиха и аз пак простих. Има грешки и прошки!

Как предпазваш децата си от своите грешки?

Децата ми знаят всичко за мен. Това им помага да не повтарят моите, всеки върви по пътя си и прави своите грешки.

Кое ти даваше сили да оцеляваш след всяко препятствие?

Оцелявах винаги с мисълта, че това е моята съдба и че със сигурност ще дойде и хубаво време.  Не загубих вярата в доброто. Ценя малките неща!

Ако можеше да върнеш времето назад, какво ще промениш?

Може би нямаше да съм толкова наивна, това щеше да ми спести много падения и разочарования. Нямаше  да пилея време  за хора, които не заслужават, а щях да го инвестирвам в неща, които да ме  издигнат  като човек на изкуството. Трябваше да бъда малко егоист.

Швейцария е мечтана дестинация. Ако реша да ти гостувам къде ще ме заведеш и каква забележителност ще ми покажеш?

Ние живеем в Обергьозген, но бих те завела в Солотурн – най красивият град в бароков стил. Числото единадесет има огромно значение от самото създаване на този град. Има единадесет музея, единадесет чешми, единадесет църкви, един часовник, който показва само единадесет  часа. Най-значима е катедралата „Свети Урсен”-  тя е емблемата  на града и има единадесет камбани. Камбанарията е висока шест по единадесет метра.

Рисуваш ли още?

Рисуването при мен е на етапи. Имам периоди, когато искам само да рисувам, тогава имам вътрешен мир и с лекота творя. Моите хобита са много: изработвам бижута от Фриволите( техника за плетене) и бижута от  студен порцелан, фигури и поздравителни картички.

Всяко от тях има своето важно място и значение. Но едно ги обединява, че създавам красоти с моята лява ръка, защото съм левичарка. Творенето ми действа като терапия, потъвам в света на изкуството, създава ми хармония, баланс, душевно равновесие и радост за сетивата. Ателието ми се нарича „В страната на чудесата”. И ако там няма чудеса, със сигурност  има творчески безпорядък.

Коя е картината, която виждаш, когато затвориш очи?

Картината която виждам, като затворя очи е „Морето и Небето”. Синьо в синьо се вливат, спокойствие, дълбочина, безкрайност, любов.

Ще я нарисуваш ли?

Може би…. трябва да получа сигнал. Е да, ще направя скоро моята картина.

За какво мечтае красивата ти душа?

Да преборя рака и да имам възможността да се радвам още дълго на живота, децата и внуците. Мечтата ми е след пет години да отидем да живеем в България.

Коя е любовта, без която не можеш?

Любовта към майка ми, към децата ми, към слънцето, морето и свободата.

Поздравявам Ваня за куража и ѝ пожелавам здраве, за да продължи да обича.

В рубриката „Бургазлии зад граница“ с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.

Източник: gramofona.com