Имен ден: Жива, Живка, Живко, Жишо, Зоя
В Тракийските села петъкът след Великден се нарича летен Петковден и на този ден се устройват жертвоприношения, съпроводени с богати трапези, песни и хора.
Винаги в петък от Светлата седмица, която е след Възкресение Христово, Православната църква почита една от чудотворните икони на света Богородица – „Живоприемен източник“.
Петък е смятан за ден на света Петка, покровителката на жените и на женската домашна работа. Навсякъде вярват, че това е тежък и лош ден. Всеки петък е постен ден, през който се спазва полово табу. В петък жените не работят с вълна, не перат и не се мият, за да не разсърдят света Петка. Смята се, че децата, родени в петък са нещастни и болнави. През годината има дванадесет лоши петъци, през които се забранява всякаква домакинска работа, спазва се строг пост и полово табу. Това са черните петъци срещу Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
Денят на „Пресвета Богородица – Живоприемни източник“ е важен празник, който честваме винаги през Светлия петък.
Иконата „Живоприемен източник“ разказва за едно едно чудо, което света Богородица извършила в 5 век на място, извън древния Цариград, днес Истанбул. Чудодейният извор го има и досега, а на мястото от 1835 г. има изграден храм, който носи същото име – „Живоприемен източник“.
Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той „навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален“. Тогава чул женски глас: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо“. Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“.
Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. „Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие“, още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията Майка обещала на император Лъв: „В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство“.
И наистина, тук ставали най-различни чудеса. Синаксарът на празника Живоприемни източник, споменава за имп. Юстиниан Велики (527- 565), „който зле страдал от задръжка на урината, и получил тук изцерение“. В знак на благодарност „той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива“. Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри „станали много чудеса на изцеление от най-различни болести безплодие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни болести и др.“.
Синаксарът предава и разказа за един възкресен мъртвец от Тесалия, който починал в кораба на път за Константинопол преди още да стигне до Живоприемния източник. „Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра от водата на извора“. Моряците изпълнили молбата му и когато „излели върху трупа му три ведра вода, мъртвият оживял“.
Сред онези, които тук изпитали помощта на Божията Майка, били и самият император Лъв Мъдри, който страдал от камъни в бъбреците, съпругата му Теофана и брат му Стефан, страдащ от охтика (туберкулоза). Също и светите патриарси Йоан Йерусалимски Милостиви и Тарасий Цариградски.
А следното чудо показало, че Пресвета Богородица пребивава на „това място отдавна“ и бди над него. След много години при опасност от срутване Майката Божия се явила на събраните в храма богомолци и ги предупредила да го напуснат. „Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясал“.
На това място чудеса стават и до днес.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
