Празничен огън в небето над Странджа

Годината е 1903, денят – 29 юни (стар стил). В местността „Петрова Нива“ край Малко Търново. Над 300 души делегати: войводи, четници, легални деятели, членове на селски смъртни дружини и други са се събрали за да обсъдят и организират провеждането на общобългарско въстание в българските земи, намиращи се все още в границите на Османската империя. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.

116 години по-късно на 17 август наследниците на тези горди българи по традиция се събират на същото място, където  Васил Пасков, Велко Думев, Христо Силянов, Анастас Разбойников и много техни сподвижници и бойни другари са взели решението за избухването на въстанието в района на Одрин и Малко Търново.

И тази година своето преклонение пред героите за национално освобождение отдадоха военнослужещите от редиците на българската армия. Пред паметника в историческата местност бяха строени представителни блокове на Военноморските сили, Военно-въздушните сили, Сухопътни Войски, Националната гвардейска част, както и блок от 6ти Ученически гвардейски отряд при СУ „Христо Ботев“, гр. Айтос.

Сред високопоставените гости на събитието бяха Президентът на Република България Румен Радев, заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, командирът на флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Мален Чубенков, кметът на община Малко Търново Илиян Янчев, много общественици и патриотично настроени българи.

В прочувствено слово президентът Радев отдаде почит пред участвалите и загиналите за осъществяването на идеята за национално обединение. „Нека заявим високо и категорично, че е въпрос на отговорност на всеки български държавник да бъде редом с наследниците на изстрадалите. Нека е ясно, че ние не търсим отмъщение, но няма да забравим и пепелищата, които погълнаха не само домове и имане, а хиляди човешки съдби. Нека не се крием зад дълбока политика на благоразумие, защото е въпрос на национално достойнство да не позволим да бъде преиначавана историята, да не допуснем и да направим така, че да не бъдат забравени и справедливите искания и да бъдат отлагани за някой следващ ден. Поклон пред паметта на героите и хилядите невинни жертви. Да живее България!“

След поднасянето на венци и цветя на паметника на героите гората беше огласена от картечен огън, а небето озарено от пламъците на празничните илюминации.

Симеон Стайков

Източник: gramofona.com