BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Три дебюта в „Риголето“ на бургаска сцена в четвъртък

Вечната история за прелъстяване, излъгани надежди, подмолност, проклятия и зловеща развръзка, вплетени в либретото на една от най-известните и обичани опери от Джузепе Верди – „Риголето“, ще оживее на сцената на Бургаската опера на 14-и октомври, четвъртък, от 19.00 часа. Ще бъде разказан музикално-сценичният разказ за гърбавия шут Риголето, единствената радост в семплия му живот – красивата му дъщеря Джилда, за оперирания от съвест Херцог, обединяващ образ на подлостта, както и за всички герои на трагичната приказка за излъганото доверие. Персонажите на една от най-известните опери на Верди ще дарят публиката с разнопосочни преживявания по време на представлението – от възхита пред силата на чистата наивна обич, погубена от безчувствеността, до трагичната безнадеждност на потъпканите пориви.

Пораждащата силни емоции история ще бъде разказана от великолепен творчески и артистичен състав – чрез средствата на синкретичното оперно изкуство. Диригент е маестро Иван Кожухаров, който преди дни дирижира блестящата премиера на „Севилският бръснар“ от Росини в Бургаската опера. Режисурата, която залага на сложните взаимовръзки между действащите лица и психологизма, е на доц. д-р Александър Текелиев, художник е Иван Попов, диригент на хоровия състав – също важен участник в цялостното действие, е Невена Михайлова, концертмайстор – Христо Белчев, помощник-режисьор – Петър Тихолов. Субтитрите, които дават възможност на публиката да проследява в пълнота случващото се на сцената, са дело на Сребрина Славова.

Дебют в ролята на Джилда прави младото сопрано Димитрина Кечеджиева /гост/. Тя ще се превъплъти в наивната девойка, живееща в своя малък свят, изграден от мечтателност, която няма връзка с реалността и срещайки един изкусен прелъстител, попада в неговия демонски капан, който вещае сигурната й гибел. Противоречивият образ на шута Риголето ще бъде пресъздаден от баритона Александър Крунев – за него това е коронна роля, представяна с успех на различни сцени над 100 пъти. В образа на Херцога на Мантуа, самодоволният безсъвестен прелъстител и бонвиван, влиза тенорът Даниел Дамянов.

Басът Диман Панчев ще бъде в ролята на разбойника Спарафучиле, Мецосопраното Йоана Кадийска дебютира в образа на Мадалена, сестра на Спарафучиле, Калина Попова ще бъде Джована, Граф Монтероне – Делян Славов, Граф Чепрано – Петър Тихолов, Графиня Чепрано – Шмилена Султанова, Маруло – Бранимир Недков /дебют/, Матео Борса – Любомир Тодоров, Паж – Аглика Петрова. В постановката участват съставите на оркестъра и хора на Държавна опера – Бургас.

Музиката на Верди е възхитителна, постановката постига цялостно внушение, изследвайки характери и съдбовни обрати, изпълнението – на високо художествено ниво, диригентът – с изключителен подход към оперното заглавие и послания, заложени в него. Завладяваща е обединяващата емоция във Вердиевата опера, спояваща по осезаем начин отделните компоненти на спектакъла, в който всеки един от участниците е равностоен – като вложена професионална енергия и желание – за да се случи искрата, която е носител на истинското пречистващо и зареждащо с послание и енергия изкуство. Силните преживявания и емоции са гарантирани в четвъртък вечерта в залата на Бургаската опера – 14 октомври, 19 часа.

За творбата:

Либретото на прочутото Вердиево произведение „Риголето“ е на Франческо Мария Пиаве, сътворено по пиесата на Виктор Юго „Le Roi s`amuse“ /„Кралят се забавлява“/ Верди така се увлича в написването на операта, че успява да я завърши едва за 40 дни. Първоначалното име на операта, „Проклятието“, впоследствие бива заменяно няколко пъти. Заради цензурата се налагат и някои промени в либретото, като акцентът е върху вътрешната драма на героите. La donna è mobile е сред най-прочутите и често изпълнявани оперни арии на света – песента на Херцога на Мантуа в третото, последно действие на „Риголето“. В превод заглавието означава „Жената е изменчива/ вятърничава/ непостоянна“.

Билети за операта „Риголето“ могат да бъдат закупени на касата на Операта, каса „Часовника“ /пред хотел „България“/, в мрежите на Grabo и Eventim, както и в препратките към събитията в програмата: https://operabourgas.com/bg/programme в официалния сайт на Държавна опера – Бургас.

ВАЖНО:

Според изискванията на Министерството на здравеопазването, присъстващите на концерта трябва да са с предпазни маски, като в залата ще бъдат взети всички необходими противоепидемични мерки. Допустимият капацитет на присъственост в залата е 50 %.

За солистите:

Димитрина Кечеджиева, сопран:

Сопраното Димитрина Кечеджиева е родом от гр. Ямбол. Завършва бакалавърска и магистърска степен, специалност „Класическо пеене“, в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, в класа на проф. Свилен Райчев и доц. Габриела Георгиева. Допълнителна квалификация получава в майсторските класове на: маестра Евгения Дундекова, гр. Римини, Италия, 2019 г., обучение в Рим, Италия – след спечелен конкурс „Борис Христов“, януари 2021 г., Вера Немирова – август 2021 г., в майсторския клас Камерзенгерин, Йорданка Дерилова, Берлин, Германия, септември 2021 г. Има спечелени награди на конкурса „Борис Христов“ 2020 г. – участие в майсторски клас в Рим, Италия, и на конкурса на Omega Artists, 2021 г. – майсторски клас в Берлин. Димитрина Кечеджиева е пяла като Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт, изпълнявала е фрагменти от „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, била е в ролите на Мюзета в „Бохеми“ от Дж. Пучини, Станка от мюзикъла „Шумла Полка“ от П. Хаджиев. Участвала е в спектакъла на Вера Немирова „В очакване на Моцарт“ на Моцартовия фестивал в гр. Правец през август 2021 г. От 2018 г. пее като артист на свободна практика в детски спектакли на Софийската опера и балет.

Александър Крунев, баритон, завършва СМУ „Любомир Пипков“ – София, специалност „пеене“, а след това – ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, вокален факултет, в класа на проф. Илия Йосифов. Учил е и при Никола Николов и баритона Сабин Марков. Последният му вокален педагог е Гена Димитрова. Първите му спектакли са в малки роли в Софийска опера и балет. Дебютът му в централна роля е още като студент в ролята на Жорж Жермон в операта „Травиата“, постановка на Държавна опера – Пловдив. От тогава до днес репертоарът му е нарастнал със седемдесет роли. Публиката го познава като Риголето, Набуко и Фалстаф от едноименните опери, а също и като Яго в „Отело“, граф ди Луна в „Трубадур“, Ренато от „Бал с маски“, Маркиз Поза в „Дон Карлос“, дон Карло в „Ернани“, дон Карло в „Силата на съдбата“ от Верди, в оперите на Пучини – барон Скарпия в „Тоска“, Шарплес в „Мадам Бътерфлай“, Пинг в „Турандот“, Леско в „Манон Леско“, Марсел в „Бохеми“, репертоарът му в оперите на Росини включва Фигаро от „Севилския бръснар“, Тадео в „Италианката в Алжир“; в операта на Леонкавало „Палячи“ изпълнява ролите и на Тонио и Силвио. В оперите на Моцарт той е познат като Дон Жуан, Алфио от „Селска чест“, в „Хофманови разкази“ е изпълнявал Линдорф, Копелиус, Да Пертуто и доктор Миракъл, в оперите на Доницети е Енрико от „Лучия ди Ламермур“, Малатеста от „Дон Паскуале“. Изпълнител на кантатно-ораториални произведения – „Кармина Бурана“ на Карл Орф, „Реквием“ на Моцарт, „Симфония №9“ на Бетовен и други. Дългогодишен солист на Софийска опера и балет. От 2008 г. е солист на Държавна опера – Бургас. Гастролирал е в цяла Европа, Америка, Япония, Корея, Мароко, Алжир.

Носител на награда „Златно перо“ за постижения по случай Деня на славянската писменост и култура.

Даниел Дамянов, тенор, завършва Православно богословие във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”. Изучава оперно пеене като частен ученик при Стоян Кисьов и Костадинка Николова. През 2007 г. започва работа като солист на Русенската опера, участва в оперни спектакли в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. Репертоарът му включва партиите на: Каварадоси в „Тоска”; Дон Алваро в „Силата на съдбата”; Херцога в „Риголето”; Калаф в „Турандот”; Дон Хосе в „Кармен”; Де Грийо в „Манон Леско”; Радамес в „Аида”; Канио в „Палячи”; Манрико в „Трубадур”; Макдъф в „Макбет”, ;,Реквием” Верди; Алфредо в ,,Травиата”; Измаел в ,,Набуко”, Форесто в ,,Атила”; Отело в ,,Отело”; Дон Карлос в ,,Дон Карлос”.

За диригента – маестро Иван Кожухаров

ИВАН КОЖУХАРОВ – главен диригент

Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент. Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София, теоретичен факултет, виола при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране при проф. Васил Арнаудоов. От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. А. Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва. По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – Операта, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г. Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно, диригент, Главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – всичко над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други. При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, е след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе. През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.

Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия. Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словения/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.

От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musika в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.

От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия.

С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди.

В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /“Аида“ от Верди/.

Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия.

През 2005 г. работи в оркестър Prima la Musika в Гент /Белгия/, с който участва във Фландърския фестивал.

Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена.

Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон.

Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три Златни лири и Кристална лира на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!