Три дебюта в „Риголето“ на бургаска сцена в четвъртък

Вечната история за прелъстяване, излъгани надежди, подмолност, проклятия и зловеща развръзка, вплетени в либретото на една от най-известните и обичани опери от Джузепе Верди – „Риголето“, ще оживее на сцената на Бургаската опера на 14-и октомври, четвъртък, от 19.00 часа. Ще бъде разказан музикално-сценичният разказ за гърбавия шут Риголето, единствената радост в семплия му живот – красивата му дъщеря Джилда, за оперирания от съвест Херцог, обединяващ образ на подлостта, както и за всички герои на трагичната приказка за излъганото доверие. Персонажите на една от най-известните опери на Верди ще дарят публиката с разнопосочни преживявания по време на представлението – от възхита пред силата на чистата наивна обич, погубена от безчувствеността, до трагичната безнадеждност на потъпканите пориви.

Пораждащата силни емоции история ще бъде разказана от великолепен творчески и артистичен състав – чрез средствата на синкретичното оперно изкуство. Диригент е маестро Иван Кожухаров, който преди дни дирижира блестящата премиера на „Севилският бръснар“ от Росини в Бургаската опера. Режисурата, която залага на сложните взаимовръзки между действащите лица и психологизма, е на доц. д-р Александър Текелиев, художник е Иван Попов, диригент на хоровия състав – също важен участник в цялостното действие, е Невена Михайлова, концертмайстор – Христо Белчев, помощник-режисьор – Петър Тихолов. Субтитрите, които дават възможност на публиката да проследява в пълнота случващото се на сцената, са дело на Сребрина Славова.

Дебют в ролята на Джилда прави младото сопрано Димитрина Кечеджиева /гост/. Тя ще се превъплъти в наивната девойка, живееща в своя малък свят, изграден от мечтателност, която няма връзка с реалността и срещайки един изкусен прелъстител, попада в неговия демонски капан, който вещае сигурната й гибел. Противоречивият образ на шута Риголето ще бъде пресъздаден от баритона Александър Крунев – за него това е коронна роля, представяна с успех на различни сцени над 100 пъти. В образа на Херцога на Мантуа, самодоволният безсъвестен прелъстител и бонвиван, влиза тенорът Даниел Дамянов.

Басът Диман Панчев ще бъде в ролята на разбойника Спарафучиле, Мецосопраното Йоана Кадийска дебютира в образа на Мадалена, сестра на Спарафучиле, Калина Попова ще бъде Джована, Граф Монтероне – Делян Славов, Граф Чепрано – Петър Тихолов, Графиня Чепрано – Шмилена Султанова, Маруло – Бранимир Недков /дебют/, Матео Борса – Любомир Тодоров, Паж – Аглика Петрова. В постановката участват съставите на оркестъра и хора на Държавна опера – Бургас.

Музиката на Верди е възхитителна, постановката постига цялостно внушение, изследвайки характери и съдбовни обрати, изпълнението – на високо художествено ниво, диригентът – с изключителен подход към оперното заглавие и послания, заложени в него. Завладяваща е обединяващата емоция във Вердиевата опера, спояваща по осезаем начин отделните компоненти на спектакъла, в който всеки един от участниците е равностоен – като вложена професионална енергия и желание – за да се случи искрата, която е носител на истинското пречистващо и зареждащо с послание и енергия изкуство. Силните преживявания и емоции са гарантирани в четвъртък вечерта в залата на Бургаската опера – 14 октомври, 19 часа.

За творбата:

Либретото на прочутото Вердиево произведение „Риголето“ е на Франческо Мария Пиаве, сътворено по пиесата на Виктор Юго „Le Roi s`amuse“ /„Кралят се забавлява“/ Верди така се увлича в написването на операта, че успява да я завърши едва за 40 дни. Първоначалното име на операта, „Проклятието“, впоследствие бива заменяно няколко пъти. Заради цензурата се налагат и някои промени в либретото, като акцентът е върху вътрешната драма на героите. La donna è mobile е сред най-прочутите и често изпълнявани оперни арии на света – песента на Херцога на Мантуа в третото, последно действие на „Риголето“. В превод заглавието означава „Жената е изменчива/ вятърничава/ непостоянна“.

Билети за операта „Риголето“ могат да бъдат закупени на касата на Операта, каса „Часовника“ /пред хотел „България“/, в мрежите на Grabo и Eventim, както и в препратките към събитията в програмата: https://operabourgas.com/bg/programme в официалния сайт на Държавна опера – Бургас.

ВАЖНО:

Според изискванията на Министерството на здравеопазването, присъстващите на концерта трябва да са с предпазни маски, като в залата ще бъдат взети всички необходими противоепидемични мерки. Допустимият капацитет на присъственост в залата е 50 %.

За солистите:

Димитрина Кечеджиева, сопран:

Сопраното Димитрина Кечеджиева е родом от гр. Ямбол. Завършва бакалавърска и магистърска степен, специалност „Класическо пеене“, в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, в класа на проф. Свилен Райчев и доц. Габриела Георгиева. Допълнителна квалификация получава в майсторските класове на: маестра Евгения Дундекова, гр. Римини, Италия, 2019 г., обучение в Рим, Италия – след спечелен конкурс „Борис Христов“, януари 2021 г., Вера Немирова – август 2021 г., в майсторския клас Камерзенгерин, Йорданка Дерилова, Берлин, Германия, септември 2021 г. Има спечелени награди на конкурса „Борис Христов“ 2020 г. – участие в майсторски клас в Рим, Италия, и на конкурса на Omega Artists, 2021 г. – майсторски клас в Берлин. Димитрина Кечеджиева е пяла като Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт, изпълнявала е фрагменти от „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, била е в ролите на Мюзета в „Бохеми“ от Дж. Пучини, Станка от мюзикъла „Шумла Полка“ от П. Хаджиев. Участвала е в спектакъла на Вера Немирова „В очакване на Моцарт“ на Моцартовия фестивал в гр. Правец през август 2021 г. От 2018 г. пее като артист на свободна практика в детски спектакли на Софийската опера и балет.

Александър Крунев, баритон, завършва СМУ „Любомир Пипков“ – София, специалност „пеене“, а след това – ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, вокален факултет, в класа на проф. Илия Йосифов. Учил е и при Никола Николов и баритона Сабин Марков. Последният му вокален педагог е Гена Димитрова. Първите му спектакли са в малки роли в Софийска опера и балет. Дебютът му в централна роля е още като студент в ролята на Жорж Жермон в операта „Травиата“, постановка на Държавна опера – Пловдив. От тогава до днес репертоарът му е нарастнал със седемдесет роли. Публиката го познава като Риголето, Набуко и Фалстаф от едноименните опери, а също и като Яго в „Отело“, граф ди Луна в „Трубадур“, Ренато от „Бал с маски“, Маркиз Поза в „Дон Карлос“, дон Карло в „Ернани“, дон Карло в „Силата на съдбата“ от Верди, в оперите на Пучини – барон Скарпия в „Тоска“, Шарплес в „Мадам Бътерфлай“, Пинг в „Турандот“, Леско в „Манон Леско“, Марсел в „Бохеми“, репертоарът му в оперите на Росини включва Фигаро от „Севилския бръснар“, Тадео в „Италианката в Алжир“; в операта на Леонкавало „Палячи“ изпълнява ролите и на Тонио и Силвио. В оперите на Моцарт той е познат като Дон Жуан, Алфио от „Селска чест“, в „Хофманови разкази“ е изпълнявал Линдорф, Копелиус, Да Пертуто и доктор Миракъл, в оперите на Доницети е Енрико от „Лучия ди Ламермур“, Малатеста от „Дон Паскуале“. Изпълнител на кантатно-ораториални произведения – „Кармина Бурана“ на Карл Орф, „Реквием“ на Моцарт, „Симфония №9“ на Бетовен и други. Дългогодишен солист на Софийска опера и балет. От 2008 г. е солист на Държавна опера – Бургас. Гастролирал е в цяла Европа, Америка, Япония, Корея, Мароко, Алжир.

Носител на награда „Златно перо“ за постижения по случай Деня на славянската писменост и култура.

Даниел Дамянов, тенор, завършва Православно богословие във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”. Изучава оперно пеене като частен ученик при Стоян Кисьов и Костадинка Николова. През 2007 г. започва работа като солист на Русенската опера, участва в оперни спектакли в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. Репертоарът му включва партиите на: Каварадоси в „Тоска”; Дон Алваро в „Силата на съдбата”; Херцога в „Риголето”; Калаф в „Турандот”; Дон Хосе в „Кармен”; Де Грийо в „Манон Леско”; Радамес в „Аида”; Канио в „Палячи”; Манрико в „Трубадур”; Макдъф в „Макбет”, ;,Реквием” Верди; Алфредо в ,,Травиата”; Измаел в ,,Набуко”, Форесто в ,,Атила”; Отело в ,,Отело”; Дон Карлос в ,,Дон Карлос”.

За диригента – маестро Иван Кожухаров

ИВАН КОЖУХАРОВ – главен диригент

Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент. Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София, теоретичен факултет, виола при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране при проф. Васил Арнаудоов. От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. А. Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва. По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – Операта, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г. Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно, диригент, Главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – всичко над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други. При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, е след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе. През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.

Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия. Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словения/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.

От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musika в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.

От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия.

С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди.

В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /“Аида“ от Верди/.

Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия.

През 2005 г. работи в оркестър Prima la Musika в Гент /Белгия/, с който участва във Фландърския фестивал.

Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена.

Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон.

Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три Златни лири и Кристална лира на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!