Трето намиране главата на св. Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан

Днес празнуваме третото намиране главата на св. Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан. По време на смутовете станали в Константинопол по повод заточението на св. Иоан Златоуст, главата на Господния Предтеча била пренесена обратно от Константинопол в Емеса, Сирия. Когато се усилили притесненията от сарацините (VІІІ в.) тя била пренесена от Емеса в Комана (мястото на заточението на св. Иоан Златоуст) и поради гоненията от страна на иконоборците я скрили в земята.Но Бог устроил тъй, щото за трети път главата на Предтечата била намерена в Комана и пренесена в Константинопол след възстановяването на иконопочитанието при император Михаил и патриарх Игнатий около 850 г. и положена в придворната църква.

В деня на третото намиране честната глава на Предтечата Църквата възвестява: „Като божествено съкровище скрито в земята Христос откри твоята глава нам, Пророче и Предтече. Нека всички, които сме се събрали да честваме това намиране с песни богоглаголиви да възпеем Спасителя, спасяващ ни от тлението по твоите молитви”.

И тъй, в днешния ден светата Църква облажава паметта на един от най-великите Божии избраници св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен, чиято света глава независимо от трикратното й скриване в земята, три пъти била намирана и откривана по Божие устроение и явявана на вярващите като божествено съкровище. Тя се пази нетленна от род в род сред заобикалящите ни тление и смърт и като непресъхващ извор източва сила на чудотворство и изцеления за всички, идващи при нея с вяра.

Защо Господ дарува такава награда на Своите избраници сега, преди още да е дошъл деня, в който по Неговата премъдрост предстои всеки да приеме с тялото си каквото е заслужил – добро или зло? Прави го не толкова заради самите праведници, достигнали вече небесното отечество, колкото за нас, които още бродим в мястото на странстването. Тяхното истинско въздаяние е от Всевишния и прославата от човеци, която те са избягвали в своя живот, без съмнение не прибавя много към тази вечна слава, с която те са прославени у Бога. Но за нас, земните странстващи, непреставащото чудо на нетлението на телата на Божиите угодници е неизразимо утешително и поучително.

Нетлението на светите мощи ни убеждава, че смъртта е победена. Светлината на Христовото Възкресение е осветила пред целия свят безизходния мрак на гроба. Светите апостоли видели и проповядвали на света, че властта на дявола е низвергната чрез кръста и царството на смъртта е разрушено чрез Христовото Възкресение. Но тази непомръкваща светлина при окръжаващия ни мрак нерядко бледнее пред нашите очи. Колебаещата се вяра все още пита с недоумение, къде е победата над смъртта, след като тя самата побеждава всички, след като и след Христовото Възкресение хората умират също тъй, както са умирали и преди „и няма никой, който да се е върнал от гроба” (срв. Прем. 2:1).

Нашият Господ Иисус Христос със Своите божествени обещания е разрешил това недоумение. „Аз съм възкресението и животът, казва ни Той, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Иде час, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят” (Иоан 11:25, 5:25). Но кога и как ще бъде това? Как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще се явят?

Подобни въпроси неволно възникват в душата, когато виждаш, че човешкото тяло се превръща в купчина прах, развявана от вятъра. Чудно ли е, че и най-утешителните евангелски обещания в очите на маловерните сякаш се покриват с мрак? За да се разсее този мрак и за да оживее в нас вярата в евангелските обещания, Господ благоволява да явява в Своята Църква постоянното чудо на нетлението сред всеобщото тление и смърт. Сега само един поглед към тленното по своето същество тяло, което векове наред пребивава нетленно чрез Божията благодат, унищожава всички съмнения. Така не само вярваш, а виждаш, че за Всемогъщия всичко е възможно. При такова чудо е съвсем неуместен въпросът, възможно ли е и как е възможно безсмъртието на тялото. Дойди и виж, попипай и вярвай! Не някакво чуждо нам, а подобострастно нам тяло по Божията дума пребивава нетленно и след смъртта. По силата на същото това всемогъщо слово и нашето „тленно тяло ще се облече в нетление, а това смъртното ще се облече в безсмъртие” (срв. 1 Кор. 15:53) и самата смърт, колкото и да е страшна, ще бъде погълната от живота.

Нетлението на светите мощи ни учи на благочестив живот в този свят. Впрочем не само смъртта, но и нашият живот е покрит до голяма степен с мрак, за чието разсейване е нужна постоянна светлина свише. Кои сме ние и откъде сме? Защо се раждаме и живеем? Какво ще стане с нас след смъртта? Как да живеем и действаме съобразно със своята природа и според целите на своето битие? Подобни въпроси, които тъй неотразимо възникват в душата по време на уединена беседа със съвестта, винаги са оставали и ще останат неразрешима загадка за човешкия разум.

Наистина Господ Бог, Който благоволил да ни изкупи от смъртта, не ни е оставил в неведение и относно нашия живот. Той ни изпратил „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Иоан 1:9), открил Себе Си като цел на нашия живот, посочил правия и верен път към целта в Своя закон. Но хитрият и лукав наш враг устроил множество пътища на порока, гладки, равни и приятни на вид. Небесното блаженство е закрито от нас с непроницаемата завеса на смъртта, а наслаждението и благата на света са постоянно пред очите ни. Праведниците по-често прекарват живота си в лишения, скърби и сълзи, а грешниците се наслаждават и блаженстват. Кое сърце не би се поколебало при такава съблазън! Колко мъжество е потребно, за да устои човек против тези вражески козни! Каква сила на вярата е нужна, за да може човек, презирайки видимото, с цялата сила на духа да се устреми към невидимото!

И ето, милосърдният Господ за укрепление против нашата немощ и за оживяване на нашата вяра в бъдещия живот, чрез нетлението на мощите на Своите угодници благоволява да ни яви видимо и осезаемо доказателство за онези награди, които очакват след смъртта всички, които вършат Неговата воля. Сега ние вече не само вярваме, а и виждаме, че не е една и съща кончината на праведника и грешника, че упованието на праведните в безсмъртието не е напразно, а пътищата на грешниците водят право към дъното на ада. Стоейки при гроба на праведника, няма как да се поколебаеш при избора между пътя на добродетелта и спасението и пътя на порока и гибелта. И неразумният ще каже, че по-добре да блаженстваш вечно, отколкото да вкусваш временната сладост на греха.

Ето колко много милост, каква любов и снизхождение ни явява Господ, прославяйки в Своята Църква благоугодилите Му праведници с нетлението на техните свети мощи.

Протоиерей Григорий Дьяченко, Полный годичный круг кратких поучений, составленных на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!